Читать «Любов» онлайн - страница 174

Стояхме в тягостната тишина и слушахме вятъра навън, който виеше, блъскаше яростно и стенеше из града.

— Какво си направила? — попита ледено Шамс.

Трябваше да хвърля доста усилия, докато си върна дар-словото, но успях да промълвя:

— Желая те.

Шамс от Тебриз направи полукръг около мен и застана точно отпред, като ме накара да го погледна в очите. Нозете ми се подкосиха, аз обаче устоях. Пристъпих и се притиснах до него, като се поразмърдах съвсем леко, та както ме беше научила Пустинна роза, да му предложа топлината си. Замилвах го по гърдите и зашепнах нежни любовни думи. Опивах се от миризмата му, докато плъзнах пръсти по мускулестия му гръб.

Шамс се отдръпна, сякаш беше пипнал нажежена печка.

— Мислиш си, че ме желаеш, мислиш, че е това, а всъщност искаш да излекуваш нараненото си себелюбие.

Обвих ръце около врата му и впих устни в неговите. Пъхнах език в устата му и го раздвижих, както ми бе обяснила Пустинна роза, която ми бе казала: «Мъжете, Кимя, обичат да смучат езиците на жените си. Всички.»

Устните му бяха с вкус на боровинки, сладко-кисели, и тъкмо си помислих, че ни е завъртяло шеметно удоволствие, когато Шамс ме спря и ме избута.

— Разочарован съм от теб, Кимя — рече ми. — А сега бъди така любезна да напуснеш стаята ми.

Колкото и грубо да прозвучаха думите му, по лицето му не се мярна и следа от чувство. Никакъв гняв. Нито дори леко раздразнение. Не знаех кое ме е наранило повече: резките му думи или равнодушното му лице.

Никога през живота си не се бях чувствала толкова унизена. Наведох се да взема роклята, но ръцете ми трепереха и все не успявах да задържа хлъзгавия тънък плат. Затова грабнах шала и се загърнах с него. Разридана и разхлипана, полугола, избягах от стаята, по-далеч от Шамс, по-далеч от тази любов, за която вече бях разбрала, че съществува единствено във въображението ми.

Не видях Шамс никога повече. След този ден не съм излизала от стаята си. През цялото време лежах на кревата — нямах не сили, а воля да стана. Мина една седмица, после втора, след това престанах да броя дните. Тялото ми бе останало без капчица сили и полека-лека изнемощяваше все повече. Чувствах живи само дланите си. Те помнеха дланите на Шамс и топлата му кожа.

Изобщо не знаех, че смъртта има мирис. Силен като на маринован джинджифил и начупени борови иглички, тежък и горчив, но не непременно лош. Разбрах за него едва след като той започна да се носи из стаята и да ме обгръща като гъста влажна мъгла. Взех да вдигам висока температура и да изпадам в несвяст. При мен идваха разни хора. Съседи и приятели. Кера бдеше с подпухнали очи и пепеляво лице край леглото ми. Джевер стоеше от другата страна и се усмихваше нежно, с трапчинки по бузите.

— Проклет да е този еретик — рече Сафия. — Клетото момиче, поболяло се е от разбито сърце. И всичко заради него.

Опитах се да издам звук, ала той не излезе от гърлото ми.