Читать «Любов» онлайн - страница 173

След като приключихме, тя вече приличаше не на неопитно свенливо девойче, а на жена, изгаряща от любов и страст. Жена, готова да направи нещо дръзко за любимия мъж и ако се налага, да си плати. Докато стоях и й се любувах, си спомних стиховете за Юсуф и Зулейха в Свещения Коран.

Точно като Кимя, и Зулейха е гаснела от желание по мъж, който не е отвръщал на чувствата й. Жените в града започнали да злословят за нея и тя ги поканила всичките на гощавка. И «Даде на всяка по нож, и каза /на Юсуф/: «Излез при тях!» И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и казаха «Опазил /ни/ Аллах, това не е човек! Това не е друго, а знатен ангел!».»

Кой е могъл да вини Зулейха, задето е желаела тъй силно Юсуф?

— Как изглеждам? — попита притеснена Кимя, преди да забули лицето си, за да излезе на улицата.

— Прекрасно — отвърнах. — Довечера мъжът ти не само ще те люби, ами утре ще дойде за още.

Кимя поруменя толкова силно, че страните й станаха алени като трендафил. Аз се засмях, а след малко чух и нейния смях, стоплил ме като слънце.

Бях искрена в отговора си и бях убедена, че Кимя ще успее да привлече Шамс така, както натежало от нектар цвете привлича пчела. Но точно преди тя да отвори вратата, погледите ни се срещнаха и аз забелязах, че в очите й се е прокраднало съмнение. Изведнъж през стомаха ме преряза лошо предчувствие, че ще се случи нещо ужасно.

Но аз не спрях Кимя. А трябваше да го направя. Трябваше да се досетя какво е надвиснало. Няма да си простя, докато съм жива.

Кимя

Коня, декември 1247 година

Буен, необуздан и умен, Шамс от Тебриз знае много за любовта. Но има едно, за което няма и представа: болката от несподелената любов. Вечерта, когато Пустинна роза ме нагизди, преливах от очакване и от дързост, за каквато не бях и подозирала, че притежавам. Тихото шумолене на копринената рокля върху тялото ми, уханието на парфюма, вкусът на розови листенца върху езика ми: всичко това ме притеснявахме, но и ме правеше необичайно смела. Щом се прибрах, се видях случайно върху стъклото на един прозорец. Тялото ми не беше закръглено и бяло като мляко, гърдите ми не бяха налети, както ми се искаше, но пак си помислих, че изглеждам красива.

Изчаках да се уверя, че всички в къщата са легнали да спят. После се загърнах в дълъг дебел шал и отидох на пръсти в стаята на Шамс.

— Не те очаквах, Кимя — каза той веднага щом отвори вратата.

— Трябваше да те видя — рекох и влязох, без да чакам да ме покани. — Би ли затворил вратата?

Шамс се изненада, но го направи.

След като останахме сами в стаята, трябваше да минат няколко секунди, докато набера смелост. Обърнах се с гръб към него, поех си дълбоко въздух, а после смъкнах с едно-единствено бързо движение шала и махнах роклята. Почти на мига усетих тежестта на учудения поглед на мъжа си върху гърба ми, от врата чак до ходилата. Където и да плъзнеше очи той, чувствах топлина. Не знам дали наистина я е имало, или от вълнение си я бях измислила, но тя бързо бе изместена от студеното мълчание, възцарило се в стаята. С гърди, които от уплаха ту се надигаха, ту се снишаваха, стоях пред Шамс гола и приканваща, каквито описват хуриите в рая.