Читать «Любов» онлайн - страница 192

Елиф Шафак

Notes

1

Дързък, оправен (иврит). — Б.пр.

2

«Коран на персите», сборник от шест книги на Руми. — Б.пр.

3

Мюсюлманско духовно училище. — Б.а.

4

Цитатите от Корана в книгата са по превода на Цветан Теофанов. — Б.пр.

5

Начално училище. — Б.а.

6

Тълкуване на Корана. — Б.а.

7

Ислямска духовна практика, при която многократно се изрича Божието име. — Б.а.

8

В някои преводи на тази притча се среща и като Мойсей. — Б.ред.

9

Братство на суфисти, а също истинен, мистичен път. — Б.а.

10

Център за дервиши. — Б.а.

11

Дай Боже. — Б.пр.

12

Словото и делата на пророка Мохамед. — Б.а.

13

Дяволът в ислямската митология. — Б.пр.

14

Стиховете от Омар Хайям са в превода на Йордан Милев. — Б.пр.

15

Етапи на развитие. — Б.а.

16

Фалшиво его. — Б.а.

17

В суфизма този етап е достъпен и за мъже, и за жени. — Б.а.

18

Благословение. — Б.а.

19

Глава в Корана. — Б.пр.

20

Забраненото и позволеното. — Б.пр.

21

Букв. «Виночерпец». — Б.а.

22

Посоката, в която мюсюлманите застават с лице по времена молитва. — Б.а.

23

Четирите школи в законоучението на сунитите в исляма. — Б.а.

24

Духовен танц на въртящите се дервиши. — Б.а.

25

Разновидност на флейтата, тръстиков инструмент, на който свирят главно дервишите. — Б.а.

26

Традиционен еднострунен инструмент като гъдулката. — Б.пр.

27

Водач на танца. — Б.а.

28

Човек, който знае наизуст Корана. — Б.а.

29

Два малки барабана, основен инструмент в турската народна музика. — Б.пр.

30

Тълкуване или коментар, най-често на Корана. — Б.а.

31

Законоучител. — Б.а.

32

Суфист, привърженик на т.нар. духовна нищета. — Б.а.

33

Най-значимият труд на Авероес, в който той отстоява философските възгледи на Аристотел, възприети от ислямската мисъл. — Б.а.

34

Край, заличаване, разтваряне, унищожаване на «Аз»-а още преди смъртта. — Б.а.

35

Постоянство, което идва след заличаване на «Аз»-а, по-висш живот с Бога. — Б.а.

36

Духовна практика на покаяние и усамотение. — Б.пр.

37

Поетична форма, типична за индийската, персийската и арабската цивилизация. — Б.а.