Читать «Любов» онлайн - страница 172
Елиф Шафак
— Нищо — отсякох. — Готова съм да стигна докъдето трябва.
Пустинна роза
Бликаха сълзи от очите й, с подпухнало лице и гърди, които се вдигаха все по-често, тя продължи да ме моли и моли да й помогна. Докато я утешавах, дълбоко в себе си знаех, че е безнадеждно, знаех, че не бива да се поддавам на молбите й. Въпреки това недоумявам как така не съм усетила надвисналата трагедия. Разкъсвана от чувството за вина, се питах отново и отново как е възможно да съм била толкова лековерна и да не съм видяла какъв ужасен обрат ще приеме всичко.
Но беше изключено да я отпратя в деня, когато тя дойде разплакана да ме моли за помощ.
— Научи ме, много те моля — приканваше Кимя с ръце, свенливо отпуснати върху скута й, както приляга на добре възпитано момиче, каквато беше тя.
Нямаше причина в гласа й да се долавя надежда, но въпреки това той бе обнадежден.
«Какво толкова?», помислих си със сърце, което трепна от състрадание. Така де, Кимя искаше да прелъсти не друг, не някакъв непознат, а собствения си съпруг. Имаше само една подбуда: любовта. Как това можеше да завърши с нещо непристойно? Страстите й може и да бяха разгорещени, но това беше халал, нали? Халал страсти!
Дълбоко в себе си усетих капан, но щом го беше заложил Бог, не виждах нищо лошо да се хвана в него. Ето как реших да помогна на Кимя, селското момиче, чиито представи за красота се свеждаха само до къната по дланите.
Научих я как да изглежда по-привлекателна и красива. Тя беше схватлива ученичка, готова да усвоява още и още. Научих я как да лежи дълго във ваната с благовония, как да прави с дъхави мазила и масло кожата си по-мека и да си слага на лицето мляко и мед. Дадох й кехлибарени мъниста, които да сплете в косата си, та главата й да благоухае дълго и сладостно. Лавандула, лайкучка, розмарин, мащерка, крем, риган и зехтин — казах й как да нанася всяко от тях и какви благовония да пали нощем. Сетне й показах как да си избелва зъбите, да си оцветява с къна ноктите на ръцете и краката, как да очертава очите и веждите си с черен молив, как да прави устните и страните си по-червени, косата си — лъскава като свила, а гърдите си — по-стегнати и закръглени. Отидохме заедно в един магазин на пазара, който познавах прекалено добре от едно време. Там накупихме копринени рокли и долни дрехи, каквито Кимя нито беше виждала, нито бе докосвала.
После я научих как да танцува пред мъж, как да използва тялото, дадено й от Бога. След половин месец тя беше готова.
Онзи ден следобед нагиздих Кимя за Шамс от Тебриз, както овчар гизди жертвено агне. Първо тя се окъпа с топла вода: изтърка със сапунисани кърпи кожата си и помаза косата си с благовония. После й помогнах да се облече в дрехи, каквито жената носи само пред мъжа си, и то един-два пъти в живота. Бях избрала рокля с цвят на череша и розово наметало с гранатова позлата, така че да откроява формата на гърдите й. След това наслагахме по лицето й много, ама много белило. С наниза перли, добавен накрая върху челото й, Кимя изглеждаше толкова красива, че не можех да откъсна поглед от нея.
