Читать «Любов» онлайн - страница 176

Сутринта преди Азис да се качи на самолета за Амстердам, бяха в стаята му, а сложените между тях куфари сякаш им напомняха за ужасната скорошна раздяла.

— Трябва да ти кажа нещо — подхвана Ела. — Обмислям го отдавна.

Азис вдигна вежда, беше доловил внезапната промяна в тона й. После рече предпазливо:

— И аз трябва да ти кажа нещо.

— Добре тогава, ти си пръв.

— Не, ти си първа.

Все така усмихната едва-едва, Ела свали поглед и се замисли какво и как да каже. Накрая подхвана:

— Преди да пристигнеш в Бостън, една вечер отидохме с Дейвид на заведение и разговаряхме дълго. Той ме попита за теб. Явно без мое знание беше прочел имейлите ни. Ядосах се страшно, но не отрекох истината за нас — Ела вдигна очи — притесняваше се как Азис ще посрещне онова, което тя щеше да му разкрие. — Накъсо, казах на мъжа си, че обичам друг.

Отвън на улицата няколко пожарни нарушиха със сирените си обичайните звуци на града. За миг Ела се разсея, но после успя да довърши.

— Звучи налудничаво, знам, но съм го обмислила много внимателно. Искам да дойда с теб в Амстердам.

Азис отиде на прозореца и загледа суетнята и гъмжилото долу. Над една от сградите в далечината се виеше дим, плътен черен облак, увиснал във въздуха. Азис се замоли безмълвно за хората, които живееха там. Когато заговори, сякаш се обръщаше към целия град.

— Много ми се иска да те заведа с мен в Амстердам, но не мога да ти обещая бъдеще там.

— В смисъл? — попита разтревожена Ела.

След този въпрос Азис се върна, седна до нея, сложи ръка върху нейната и както я милваше разсеяно, каза:

— Първия път, когато ми писа, бях на много странен етап от живота си.

— Искаш да кажеш, че има друга ли?…

— Не, скъпа, няма друга — подсмихна се Азис, после усмивката му угасна. — Няма такова нещо. Навремето ти писах за трите етапа в живота си. Помниш ли? Това бяха първите три букви от думата «суфи». Ти не ме попита за следващия етап и колкото и да опитвах така и не намерих сили да ти разкажа. За срещата си с буквата «и». Искаш ли да чуеш за нея сега?

— Да — потвърди Ела, въпреки че се страхуваше от всичко, което можеше да опропасти този миг. — Да, искам.

Онзи юлски ден, в хотелската стая, няколко часа преди полета обратно за Амстердам, Азис разказа на Ела как през 1977 година е станал суфи и е сменил името си с надеждата да промени и своята съдба. Оттогава обикалял света като фотограф по професия и странстващ дервиш по душа. На шест континента намерил добри приятели, хора, които го смятали за част от семейството си. Не се оженил отново, но това не му попречило да осинови двама сираци от Източна Европа. Не свалял медальона във вид на слънце, който носел, за да му напомня за Шамс от Тебриз, и пътувал, четял и обучавал по примера на дервишите суфисти, при което във всичко и навсякъде се натъквал на Божии знамения.

После, преди две години, разбрал, че е болен.

Всичко започнало от една бучка под мишницата му, която той очевидно бил забелязал много късно. Оказало се, че е злокачествена меланома, неизлечим кожен рак. Лекарите казали, че нещата не изглеждат добре, но трябва да му направят изследвания, за да поставят по-точна диагноза. След седмица му съобщили лошата новина: имало разсейки и във вътрешните му органи, в белите дробове.