Читать «Любов» онлайн - страница 171

Но това не беше достатъчно. Каквото и да правех, не можех да се отърва от мисълта, че Шамс не ме обича. Не се и съмнявах, че ме харесва и ми мисли доброто. Но това бе твърде далеч от любовта. Тази мисъл бе толкова опустошителна, че ме пиеше отвътре, ядеше тялото и душата ми. Отчуждих се от околните, и от приятели, и от съседи. Вече предпочитах да си стоя в стаята и да разговарям с мъртъвците. За разлика от живите те не съдеха никого.

Единствената ми приятелка, освен покойниците беше Пустинна роза.

Обединени от общата нужда да страним от другите, ние се сприятелихме много. Сега тя бе суфистка. Живееше уединено, беше загърбила завинаги бордея. Веднъж й казах, че й завиждам на смелостта и решимостта да започне живота си на чисто.

Тя поклати глава и отвърна:

— Но аз не съм започнала живота си на чисто. Единственото, което направих, бе да умра преди смъртта.

Днес отидох при Пустинна роза по съвсем друга причина. Смятах да запазя самообладание и да разговарям с нея спокойно, но още щом влязох, се задавих от хлипове.

— Всичко наред ли е, Кимя? — попита тя.

— Не се чувствам добре — признах си. — Май имам нужда от помощта ти.

— Ама разбира се — увери ме Пустинна роза. — С какво мога да ти помогна?

— Заради Шамс е… Той не се и доближава до мен. Най-малкото по онзи начин — изпелтечих и успях някак да завърша изречението. — Искам да стана привлекателна за него. Научи ме как.

Пустинна роза въздъхна.

— Дала съм обет, Кимя — рече и в гласа й се прокрадна предпазлива нотка. — Обещала съм на Бога да остана чиста и дори да не си помислям за начините, по които една жена може да достави удоволствие на мъж.

— Но ти няма да нарушиш обета. Само ще ми помогнеш — примолих се аз. — Не ти, а аз трябва да се науча как да правя щастлив Шамс.

— Той е просветен човек — каза Пустинна роза, като посниши глас сякаш от страх да не я чуят. — Мисля, че не това е начинът да го привлечеш.

— Но пак си е мъж, нали? — изтъкнах аз. — Нали всички мъже са Адамови синове и са приковани към плътта? Просветени или не, на всички ни е дадено тяло. Дори Шамс има тяло, нали така?

— Да, но…

Пустинна роза грабна броеницата и понавела замислено глава, започна да мести едно по едно зърната.

— О, много те моля — продължих да упорствам аз. — Ти си единствената на която мога да се доверя. Минаха цели седем месеца. Всяка сутрин се будя със същата тежест в гърдите, всяка вечер си лягам разплакана. Не мога повече така. Трябва някак да съблазня съпруга си.

Пустинна роза не каза нищо. Свалих шала си, сграбчих я за главата и я накарах да ме погледне. Приканих:

— Кажи ми истината. Толкова ли съм грозна?

— То се знае, че не си грозна, Кимя. Ти си красива млада жена.

— В такъв случай ми помогни. Научи ме как да стигна до сърцето на един мъж — настоях аз.

— Но докато стигнеш до сърцето на мъжа, скъпа, може да се отдалечиш много от себе си — промълви зловещо Пустинна роза.