Читать «Любов» онлайн - страница 169

През целия ден, нали бях принуден да наблюдавам приготовленията, се борех с тези мисли. Къщата беше почистена и подредена, стаята, където щеше да бъде първата брачна нощ бе напръскана с розова вода — срещу зли духове. Но те забравяха най-голямото зло! Как щяха да отпъдят Шамс?

Надвечер вече не издържах. Реших, че няма да участвам в празненство, което за мен си бе равносилно на изтезание, и се отправих към вратата.

— Чакай, Аладине! Къде отиваш? — чу се зад мен гласът на брат ми, силен и рязък.

— Ще спя у Иршадови — отвърнах, без да го поглеждам.

— Да не си полудял? Как така няма да останеш на сватбата? Ако татко научи, ще му разбиеш сърцето.

Усетих как от дъното на стомаха ми се надига гняв.

— Ами сърцата, които разбива той?

— Какви ги дрънкаш?

— Толкова ли не схващаш? Татко е уредил този брак колкото да угоди на Шамс и да е сигурен, че той няма да му избяга отново! Предложи му Кимя на сребърен поднос.

Брат ми стисна устни, явно беше обиден.

— Знам какво си мислиш, но грешиш. Смяташ, че бракът е уговорен — рече той, — а всъщност Кимя сама поиска да се омъжи за Шамс.

— Да си рече човек, че е имала избор — троснах се.

— О, Боже! Толкова ли не разбираш? — възкликна брат ми с вдигнати длани, все едно молеше Бога за помощ. — Тя е влюбена в Шамс.

— Само да си посмял да го повториш! Не е вярно — подвикнах пресипнало, сякаш се трошеше лед.

— Много те моля, братко, не допускай чувствата да ти замъгляват очите — рече Султан Валад. — Ти ревнуваш. Но дори ревността може да се използва съзидателно и да послужи за по-високи цели. Дори неверието може да е за добро. Това е едно от правилата. Правило номер трийсет и пет: «На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек — Инсан-и-Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.»

Това за мен бе последната капка.

— Виж какво, гади ми се от тези петмезени брътвежи на суфистите, за какво да те слушам? За всичко си виновен ти! Трябваше да оставиш Шамс в Дамаск. Защо го доведе отново? Ако нещо се обърка, а аз съм сигурен, че ще се обърка, виновен ще бъдеш ти.

Брат ми задъвка устата си отвътре с вид на човек, който е на ръба на страха. Дадох си сметка, че за пръв път в живота си се е уплашил от мен и от онова, на което съм способен. Чувството беше странно, но кой знае защо, ми носеше и утеха.

Докато вървях към Иршадови, като предпочитах да минавам по смрадливите пресечки — да не би някой да види, че плача — мислех само за едно: как Шамс и Кимя спят в едно легло. Гадеше ми се само като си представех как той смъква с груби грозни ръце булчинската й рокля и я докосва по бялата като мляко кожа. На гърлото ми беше заседнала буца.

Знаех, че е престъпена някаква черта. Някой трябваше да предприеме нещо.