Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 98

Беше десет и тридесет.

Двамата се бяха спотаили в тясна ниша, само на няколко метра от входа на пещерата. Тъкмо понечиха да пресекат тези последни метри, когато Улв неочаквано спря Брайън с ръка. Той посочи носа си, сетне входа на пещерата. Беше подушил присъствието на магтер.

Една тъмна фигура се отдели от далеч по-тъмната паст на пещерата. Улв реагира мигновено. Той подскочи, долепи ръка до устата си и дъхът му изсвистя едва чуто през тясната тръбичка. Без да издаде никакъв звук магтерът се преви и се строполи в пясъка. Улв прескочи трупа и изчезна в пещерата, а забързаните му стъпки бързо утихнаха.

Брайън го последва, с готов за стрелба пистолет, без да знае какво ги чакаше вътре. Кракът му опря още една тяло, проснато на земята и в същия миг до ушите му стигна тихия шепот на Улв:

— Бяха двама. Можем да продължим.

Истинско мъчение бе да се прокрадват пипнешком в непрогледния мрак. Не разполагаха с никаква светлина, нито пък биха посмели да я използват. Нямаше и следи по твърдия, каменист под. Щяха да се изгубят, ако не беше чувствителният нос на Улв. Пещерата се разклоняваше и съвсем скоро изгубиха представа къде са.

Почти невъзможно беше да се върви. Протегнали ръце пред себе си, те пристъпваха като слепци. Препъваха се, блъскаха се в стените, а пръстите им се разкървавиха от острите скали. Улв следваше миризмата на преминалите преди тях от тук магтери. Отслабнеше ли тази миризма, следователно бяха навлезли в разклонения, които не са били използвани скоро и двамата поемаха обратно, за да търсят друг път.

По-убийствен дори от прокрадването в тъмнината бе ходът на времето. Светещите стрелки на часовника се гонеха безшумно по циферблата и накрая достигнаха последните петнадесет минути преди дванадесет.

— Виждам светлина отпред — пошушна Улв и БРайън едва сдържа облекченото си възклицание. Продължиха предпазливо, докато стигнаха един скален издатък, зад който започваше ярко осветено помещение.

— Какво е това? — попита Улв като мигаше слепешката срещу ярката светлина.

Брайън трябваше да напрегне всички сили, за да не изкрещи.

— Онази клетка там с металната мрежа е хиперпространствен генератор. Подредените до нея заострени блестящи предмети приличат на бомби — трябва да са кобалтовите бомби. Открихме ги!

Почти импулсивно Брайън понечи да изпрати радиосигнал, с който да спре бомбардировката на планетата. Но едно прибързано съобщение едва ли щеше да има нужната тежест. Налагаше се да опише подробно какво е открил, за да му повярват ньордците. Съобщението трябваше да съвпада до последната подробност с информацията, която имаха за ракетната установка и бомбите.

Установката очевидно представляваше демонтиран и пригоден за целта хиперпространствен корабен генератор. Приборите за управление на генератора бяха грижливо подредени отстрани и готови за действие. Между металната клетка и приборите се точеха дълги, извити като змии кабели, покрити с дебел металически екран. Трима техници продължаваха да работят върху конструкцията. Брайън се зачуди какви са тези кръвожадни отрепки, съгласили се да помагат на магтерите в замислената от тях война. После забеляза, че са оковани във вериги, а гърбовете им бяха покрити с рани.