Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 99

Хари Харисън

И въпреки това не можеше да изпитва състрадание към тях. Без съмнение първоначално са се съгласили да пристигнат доброволно на планетата — срещу обещание за богато възнаграждение — и да доведат докрай гнусния замисъл. Вероятно са се разбунтували едва след като са узнали, че ги очаква самоубийство.

Тринадесет минути до полунощ.

Брайън притисна предавателя до гърдите си и бавно се изправи. Сега вече виждаше съвсем ясно бомбите. Бяха дванадесет на брой и си приличаха — като яйца от някое смъртоносно гнездо. Всяка една бе заострена в единия край, дълга близо два метра и отрязана като с нож в другия. Изглежда от тази страна се прикачваше ракетата носител, а бомбите всъщност представляваха бойни глави. Една от тях бе завъртяна с плоската си част към него и Брайън забеляза шест нарезни издатини, с които вероятно се прикрепваше за ракетата. В основата имаше малко кръгло отвърстие с капак.

Това беше напълно достатъчно. Успее ли да опише видяното на ньордците и те ще се убедят, че наистина е открил бомбите. Едва ли след това ще посмеят да унищожат Дис, без да се опитали преди това да ги обезвредят.

Брайън отброи петдесет крачки и спря. Намираше се достатъчно далеч от помещението за да не го чуят, нито пък можеха да го видят в тъмнината. Включи пипнешком предавателя, провери настройката на вълната и остана доволен — всичко беше наред. После подробно, без да бърза описа всичко, което беше видял в подземната зала зад него. Стараеше се да говори със спокоен глас, да се съсредоточава върху детайлите, да не пропусне нито една подробност и най-вече избягваше собствените си заключения.

Шест минути преди полунощ приключи доклада. Превключи на приемане и зачака.

В пещерата цареше пълна тишина.

Брайън постепенно осъзна, че от говорителите не се чуваше характерният пукот от радиосмущенията. Плътният слой скали над него бе изиграл ролята на непробиваем екран, както за неговия сигнал, така и за евентуалните опити на другите да го потърсят.

Значи не бяха чули доклада му. Никой от ньордския флот не знаеше, че бомбите са открити, преди да бъдат изстреляни. Атаката щеше да започне както бе обявено предварително. Вероятно в този момент гнездата вече се отваряха и само няколко металически скоби пречеха на водородните бомби да полетят към планетата под тях. Само след минути сигналът ще бъде подаден, скобите ще отскочат назад и бомбите ще се спуснат…

— Убийци! — изкрещя Брайън в микрофона. — Обръщате гръб на единствения изход, не желаете да чуете нито мен, нито Хис — само защото ви предлагахме решения, различни от вашето! Готови сте да разрушите напълно Дис сега, когато това не е необходимо! А имаше толкова други възможности да се спре войната! Не опитахте нито една от тях, а сега вече е твърде късно. Ще унищожите Дис и с това ще унищожите Ньорд. Айджел пръв го каза и сега вече му вярвам. Вие сте просто поредният проклет несполучлив опит в една галактика, изпълнена с неудачи!