Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 96

Макар идеята да нападнат повторно кулата по същество да беше чисто самоубийство, за Брайън тя беше облекчение, след досегашните терзания. Най-сетне настъпваше моментът за действие и това го караше да забрави бомбите, готови да полетят към тях.

За да проникнат в кулата избраха директната атака, макар тази възможност да бе най-страшната. Насочиха се право към главния вход. Улв тичаше безшумно отпред. Не срещнаха никого на пътя си. Веднага щом влязоха в кулата, те се отправиха към подземните стаи, където е била регистрирана по-високата радиация. Мина известно време, преди да осъзнаят, че кулата на магтерите е необитаема.

— Всички са си отишли — изсумтя Улв, който душеше внимателно въздуха около всяка врата, която наближаваха. — Много магтери са живели тук, но сега са заминали.

— Често ли изоставят кулите си? — попита Брайън.

— Никога. Не съм чувал друг път да се е случвало нещо подобно. Не мога да си обясня и сега защо е станало.

— Е, аз пък мога — отвърна Брайън. — Биха напуснали, само ако вземат със себе си нещо изключително ценно. Бомбите. Ако наистина са ги държали тук, вероятно са ги преместили веднага след нападението. — Той потрепери от внезапно завладелия го страх. — А може би са ги преместили, защото е дошло време да ги отнесат при установката за изстрелване! Да се махаме от тук, колкото се може по-бързо.

— Мирише ми на въздух от пустинята — произнесе замислено Улв. — Откъде полъхва, след като се намираме в подземието? Магтерите нямат вентилационни шахти.

— МОже би е от отворът, който пробихме по време на атаката. Можеш ли да откриеш посоката, от която идва?

Свиха зад един ъгъл и в дъното на тунела, през пробития от взрива проход видяха блещукащите в нощното небе звезди.

— Изглежда ми по-голям, отколкото когато атакувахме — каза Брайън. — Сякаш магтерите нарочно са го разширили. — Той надникна през отвора и забеляза, че в пясъка отвън има следи от пустиноход. — За да изнесат нещо обемисто навън и да го откарат там, накъдето водят следите!

Двамата се възползваха от отвора за да излязат в пустинята и изтичаха обратно при пустинохода. Брайън подкара рязко, колата поднесе в пясъка и освети с фаровете си оставените дири. Различаваха се съвсем отчетливи отпечатъци от веригите на пустиноход, примесени с грайферовите следи от предните колела. Брайън изключи светлините, забави скоростта въпреки кипящото в него нетърпение и се съсредоточи върху управлението. Погледна за миг часовника, за да установи, че им остават не повече от четири часа. Луната грееше ярко и светлината й бе напълно достатъчна, за да различава следите. Брайън стисна кормилото с една ръка, а с другата включи предавателя, предварително нагласен на вълната на Крафт.

Веднага щом радистът отсреща отвърна на повикването Брайън докладва за откритието и за своите предположения.

— Предайте незабавно съобщението на професор Крафт. Нямам време да разговарям с него — по следите им съм. — Той изключи връзката и натисна газта. Пустиноходът подскочи напред и задницата му се поднесе.