Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 100

Той вдигна предавателя и го удари в скалистия под. После се затича обратно към Улв, опитвайки се да пропъди всякакви мисли за умора и провал. На хората, обитаващи повърхността на Дис им оставаха само две минути живот.

— Не получиха съобщението ми — рече Брайън на Улв. — Невъзможно е да установим връзка толкова дълбоко под земята.

— Значи бомбите ще паднат? — попита Улв, втренчил поглед в лицето на Брайън, сред бледата, разсеяна светлина на пещерата.

— Ако не се случи нещо неочаквано, ще паднат.

Нямаше какво повече да си кажат, оставаше само да чакат. Тримата техници в пещерата изглежда също почувстваха, че моментът е назрял. Говореха си нещо развълнувано, опитваха се да заговорят и магтерите. Ала безчувствените, завладени от паразити мозъци, не виждаха смисъл работата да бъде преустановена и се нахвърлиха върху нещастниците. Въпреки жестоките удари, техниците отказваха да продължат работата, застинали, с разширени от ужас очи те следяха хода на стрелката. Накрая изглежда дори в болните мозъци на магтерите проникна нещо, защото оставиха техниците и също зачакаха.

Късата стрелка на брайъновия часовни посочи дванадесет, към нея се присъедини минутната, а малко след това и секундната. За един кратък миг трите стрелки сочеха в една и съща точка, след това секундарника продължи своя ход.

Брайън въздъхна облекчено, но веднага след това си даде сметка, че се намират дълбоко под повърхността. Както звукът, така и сеизмичната вълна се разпространяваха бавно, а блясъкът на атомната експлозия нямаше да се забележи тук, долу. Така че, ако бомбите са били спуснати точно в дванадесет, все още бе рано, за да го узнаят.

Въздухът се разтърси от далечен грохот. Малко по-късно земята под краката им се разтърси и осветлението в пещерата премигна. От покрива на подземната зала се спусна фин прах.

Улв се извърна към него, но Брайън не посмя да срещне погледа му. Нямаше сили да издържа на укора в очите не дисианеца.

XVIII

Един от техниците побягна, надавайки ужасени крясъци. Магтерите го повалиха на пода и го накараха да млъкне под градушка от удари. Като видяха това, другите двама отново се захванаха за работа, с треперещи ръце. Дори всичко живо на планетата да беше загинало, този факт нямаше никакво значение за магтерите. Щяха да доведат докрай замисленото, без да влагат никакви чувства или въображение — нищо не беше в състояние да промени намеренията им.

Настроението на техниците бързо се промени от страхлива покорност към гняв. Понятия като добро и лошо изгубиха смисъла си за тях. Бяха обречени — невидимите смъртоносни лъчи на радиацията вече проникваха през дебелите каменни стени. Ако не друго, поне имаха възможност да си отмъстят. Работата бе приключена бързо и с прецизност, с каквато доскоро не можеха да се похвалят.

— Какво правят тези чужденци? — попита Улв.

Брайън изплува от летаргията на поражението и погледна към другия край на пещерата. Мъжете бяха докарали една ръчна количка и подреждаха атомните бойни глави върху нея. Когато приключиха, избутаха я до решетката на изстрелващата установка.