Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 97

— Насочили са се към планините — докладва не след дълго Улв, който не откъсваше дирите от погледа си. — В тази район има доста пещери и често сме забелязвали магтери около тях.

Предположението се оказа съвсем правилно. Малко преди девет пейзажът наоколо се изпъстри с многобройни хълмове, а далеч пред тях на фона на звездното небе, тъмнееше черната маса на планината.

— Спри тук — посъветва го Улв. — До пещерите има съвсем малко път. Ще се приближим безшумно, може да са оставили постове.

Брайън прибра предавателя в джоба си и пое по дълбоко врязаните в земята следи. Улв щъкаше наоколо, ту се появяваше от мрака безшумен като сянка, ту изчезваше за да търси нощни постове. Засега поне не беше открил никой да дебне в тъмнината.

Към девет и половина Брайън си даде сметка, че твърде рано бяха изоставили пустинохода. Следите продължаваха да се извиват и краят им все не се виждаше. Подминаха няколко пещери, които Улв му посочи, но следите не извиваха към тях. Времето течеше, а кошмарното препъване в мрака продължаваше.

— Наближаваме още няколко пещери — съобщи Улв. — Стъпвай безшумно.

Надникнаха предпазливо над хребета на хълма, както го бяха правили неведнъж досега и огледаха плитката долина пред тях. Дъното й бе покрито с пясък и падащите право отгоре лунни лъчи осветяваха следите, очертавайки ги като тъмни линии. Пресичаха пясъчната долина под прав ъгъл и изчезваха в пещерата на отвъдния й край.

Брайън се присви зад върха на хълма, закри с ръка индикатора на предавателя и го включи. Улв остана над него, без да изпуска от поглед входа на пещерата.

— Важно съобщение — прошепна в микрофона Брайън. — Моля, включете на запис. — Той повтори няколко пъти тези думи, вперил поглед в часовника, докато изминат тридесет секунди. После, като се стараеше да говори колкото се може по-ясно, разказа за изчезващите в пещерата следи.

— …не зная дали бомбите са вътре, но смятам да проверя. Ще оставя предавателя тук, на хълма, с включен сигнал, за да можете да се ориентирате по него. Намира се съвсем близо до пещерата. Другият, по-големият радиопредавател, ще взема със себе си — акумулаторът му не е толкова изтощен. Ако не успеем да излезем от пещерата, ще се свържа с вас отвътре. Съмнявам се сигналът да премине през дебелия скален пласт, но друг изход нямам. Край на предаването. Не се опитвайте да се свързвате с мен. Не разполагам със слушалки, а говорителят е твърде шумен — затова го изключих.

Той натисна превключватела, спомни си нещо, включи предавателя повторно и добави:

— Сбогом, Лиа.

След това изключи връзката окончателно.

Двамата с Улв заобиколиха предпазливо хълма и се прокраднаха покрай стръмната скала на тясната клисура. Стараеха се да се придържат към най-тъмните места и най-сетне достигнаха входа на пещерата. Нищо не помръдваше, отвътре не идваше никакъв звук. Брайън погледна за миг циферблата на часовника си и веднага съжали, че го е сторил.