Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 95

Лиа понечи да каже нещо, но той продължи да я засипва с думи.

— Но теб също те чака важна работа. Трябва да покажеш магтера на Крафт и да му обясниш ролята на открития мозъчен паразит. Опитай се да убедиш Хис да ни помогне в тази последна атака. Ще взема предавателя с мен, науча ли нещо, незабавно ще се свържа с вас. Това е отчаян ход, зная, все едно, че съм сграбчил сламката миг преди да потъна, но друг изход нямаме. Защото откажем ли се сега, произнасяме смъртната присъда на Дис.

Лиа направи още един безнадежден опит да го разубеди, но Брайън категорично отказа да я изслуша. Целуна я нежно и с лекота, каквато не чувстваше в себе си, само за да й внуши, че всичко е наред. Макар в сърцата си и двамата да знаеха, че не е така, друго решение просто не съществуваше.

Сградата неочаквано се разтърси, зад прозорците притъмня и в същия миг на площада отвън се спусна очакваният кораб. Екипажът изскочи навън и зае отбранителна позиция, с насочени и готови за стрелба оръжия.

Не беше съвсем лесно да ги убедят, че освен Лиа, трябва да вземат и трупа на магтера. Брайън остана отвън и проследи с поглед издигащата се в небето светеща точка. Мъчеше се да се освободи от тягостното усещане, че бе видял Лиа за последен път.

— Да изчезваме от тук — подхвърли той на Улв и взе предавателя, — преди някой да се е завъртял насам, за да провери защо се е приземявал корабът.

— Какво ще правиш сега? — попита Улв докато крачеха по улицата към пустинята. — Какво въобще можем да направим, когато остават само няколко часа? — той посочи слънцето, което вече клонеше към хоризонта. Брайън прехвърли презрамката на предавателя на другото рамо, преди да отговори.

— Трябва да се промъкнем в черната кула, която атакувахме снощи. Не е изключено бомбите да са там… освен ако ти не знаеш къде са точно…

Улв поклати глава.

— Нямам представа, но някои от хората ми може да знаят. Ще заловим един магтер, а след това ще го убием, за да им покажем проникналия вътре умедвирк. Научат ли веднъж истината, ще ни разкажат всичко, каквото знаят.

— Значи тръгваме към кулата — заради бомбите и за някой опитен екземпляр на магтер. Кой е най-бързия път до там?

Улв сбърчи вежди и се замисли.

— Ако можеш да управляваш колите на хората от други планети, знам една място, където са оставени няколко. Моите хора не владеят способността да ги придвижват.

— Остави това на мен. Да тръгваме.

Този път шансът беше на тяхна страна. Първият пустиноход, на който се натъкнаха, беше оставен с ключовете. Двигателят беше електрически, но за щастие акумулаторите се оказаха заредени. Значително по-безшумен, от пустиноходите снабдени с атомни двигатели, той се понесе гладко по улиците на града и не след дълго навлязоха в пустинята. Наближаваше шест. Когато стигнаха кулата беше вече седем и нервите на Брайън бяха опънати до краен предел.