Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 94

— Изпратете вашия кораб — каза уморено той. — Намираме се в сградата, която е принадлежала на търговско обединение „ЛЕКИ МЕТАЛИ“. Отпред има доста голям склад. Не зная точния адрес, но съм сигурен, че ще го откриете. Чакаме ви. Спечелихте, Крафт.

Той изключи радиостанцията.

XVII

— Истина ли е това, което му каза — че се отказваш? — попита го Лиа. Брайън си спомни, че тя бе проследила внимателно разговора му с Крафт. Сви рамене и се помъчи да предаде чувствата си с думи.

— Опитахме се — и за малко да успеем. Но щом не желаят да ни изслушат — какво да направим? Какво може да постигне един единствен човек, срещу цял флот, въоръжен с водородни бомби?

Сякаш в отговор на въпроса му гласът на Улв изпълни стаята с гърлените дисиански звуци.

— Ще те убия, ти си врагът! — извика той. — Ще те убия, умедвирк!

Още не довършил последната дума и ръката му се плъзна към препаската. Той измъкна със светкавично движение тръбичката и я опря в устните си. Тъничката стреличка изсвистя във въздуха и се заби, треперейки, в аморфната маса, изпълваща черепа на магтера. Постъпката на Улв бе по-скоро символична, като плесница в лицето, или обявяване на война.

— Улв разбира нещата далеч по-добре, отколкото си представяш — рече Лиа. — Знае толкова много за симбиозата и мутуализма, че спокойно би могъл да изнася лекции в някой земен университет. Има съвсем ясна представа за функциите на този мозъчен симбиот. Сам видя, че дори в езика им има дума определяща това явление, която просто не е фигурирала в уроците ни по дисиански. Форма на живот, с която можеш да съществуваш съвместно, се нарича медвирк. А когато се опитва да те унищожи, името й е умедвирк. Улв също така разбира, че една форма на живот може да претърпи промяна, и да бъде по различно време както медвирк, така и умедвирк. Преди малко той осъзна, че съществото в мозъка на магтера е умедвирк и се опита да го убие. Така ще постъпят и останалите дисианци, веднага щом ги запознаем с доказателствата и им обясним за какво става дума.

— Сигурна ли си в това? — запита Брайън, с подновен интерес.

— Напълно. Дисианците имат изключително строги принципи по отношение на оцеляването. Не като тези на магтерите, но подобни, що се отнася до последствията от тях. Ще избият всички мозъчни симбиоти, дори ако това означава гибел за цялото съсловие на магтерите.

— В такъв случай не можем да си тръгнем сега — заяви Брайън. Произнасяйки тези думи той изведнъж осъзна съвсем ясно какво трябва да направи. — Корабът всеки момент ще пристигне. Ти ще се качиш на него, ще вземеш и трупа на магтера. Аз оставам.

— И къде ще идеш? — запита го слисано тя.

— Ще се бия с магтерите. Присъствието ми на тази планета ще ни гарантира, че Крафт няма да даде сигнал за изстрелване на бомбите преди изтичане на ултиматума.

— И какво мислиш, че ще постигнеш, като изключим самоубийството? — попита развълнувано Лиа. — Нали доскоро твърдеше, че сам човек не може да спре войната? Какво мислиш, че ще се случи с теб в полунощ?

— Ще загина, но нима смяташ, че мога в този момент да избягам? Не и сега. Ще се боря до последния час. Двамата с Улв ще проникнем в кулата и ще потърсим там бомбите. Сега вече той ще се бие на наша страна. Не е изключено дори да притежава ценна информация за кобалтовите бомби, която досега да е криел от нас. Ще повикаме на помощ и неговите сънародници. Все някой от тях може да знае местонахождението на бомбите — та това е тяхната родна планета.