Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 93

— Не, разбира се, че не — Брайън сбърчи чело и едва сега си даде сметка, че разговорът не бе протекъл според очакванията му. Нямаше представа какво трябва да каже. — Едва ли ще ни отнеме много време. Разполагам с доказателства, които да ви убедят в правотата на предположенията ми.

— И без да ги видя, склонен съм да ви вярвам, Брайън. — Гласът на Крафт вече не звучеше така гневно, по-скоро изглеждаше уморен и отчаян. — Уверен съм, че сте на прав път. Преди малко разговарях с Хис и също се съгласих, че от самото начало е бил прав в предложенията си за решаване на дисианския конфликт. Допуснахме поредица от грешки и докато ги преодолявахме, изгубихме безценно много време. Опасявам се, че в момента само този факт има значение. В дванадесет тази нощ ще изстреляме бомбите. Дори тогава може вече да е твърде късно. От Ньорд е потеглил кораб с моя заместник на борда. Надхвърлил съм с близо един ден срока, който ми беше определен. Напълно осъзнавам, че съм излагал на риск живота на моята планета в напразни опити да спася Дис. Те не могат да бъдат спасени. Защото са мъртви. Не искам да чуя нито дума повече за това.

— Трябва да ме изслушате…

— Да унищожа планетата под мен — ето какво трябва да направя. И решението ми няма да бъде променено от думите ви. Всички жители на други планети — ако се изключи вашата група — вече напуснаха повърхността. Изпращам незабавно кораб за да ви прибере. Ще пусна първите бомби веднага щом корабът се вдигне. А сега — съобщете ми вашите координати за да ви намерим по-бързо.

— Не ме заплашвайте, Крафт! — Брайън размаха юмрук пред радиостанцията в изблик на безсилен гняв. — Вие сте убиец и унищожител на цяла една планета — не се опитвайте да се измъкнете от отговорност. Научих нещо, което може да преустанови тази касапница, а вие дори не желаете да ме изслушате. Зная също къде се намират кобалтовите бомби — в кулата на магтерите, която Хис нападна снощи. Достатъчно е да сложите ръка на тези бомби и ще отпадне всякаква необходимост да унищожавате планетата!

— Съжалявам, Брайън. Разбирам напълно какво се опитвате да постигнете, но си давам също така сметка, че опитите ви са напразни. Нямам намерение да ви обвинявам в измама, но представете си все пак, колко крехка изглежда теорията ви от моята гледна точка. Първо, тези драматични разкрития за истинската причина, която подтиквала магтерите към самоубийствения ход. После, когато това не даде очаквания резултат, внезапно си припомняте, че знаете къде се намирали бомбите. Говорите за най-строго охраняваната тайна на магтерите!

— Не съм напълно уверен, но съществува доста голяма възможност — поправи се Брайън. — Телт извърши някои замервания край кулата на магтерите и получи подозрителен пик в записа. Но сега Телт е мъртъв, а записите бяха унищожени. Виждате ли… — той млъкна, давайки си сметка, колко объркано звучи цялата история. Безсмислено беше. Трябваше да се предаде.

Радиостанцията мълчеше. Крафт очакваше търпеливо да продължи. Когато Брайън заговори отново, в гласа му вече не се долавяше никаква надежда.