Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 79

Когато Брайън надникна в пустинохода, Телт бе поставил някаква перфокарта на поставката и я разглеждаше под лупа. Той подскочи уплашено, скри перфокартата, но въздъхна облекчено, щом видя, че появилият се е Брайън.

— Помислих, че е надникнал онзи туземец — прошепна той. — Ти може да му вярваш, но аз не. Не смея дори да използвам радиото. Потеглям веднага. Трябва да кажа на Хис!

— Какво да му кажеш? — попита рязко Брайън. — Каква е тази тайнственост?

Телт му подаде лупата и перфокартата.

— Погледни, това е перфокарта от радиационния дозиметър. Червените вертикални линии отговарят на пет минутни интервали, а насечената черна хоризонтална линия показва нивото на радиоактивност. Пиковете и спадовете, които наблюдаваш, са от периода на атаката. Те изобразяват различната степен на радиоактивност в камъните и почвата.

— А какъв е този изразен пик по средата?

— Той съвпада с времето, когато пребивавахме в къщата на ужасите! След като се промъкнахме през отвора в подножието на кулата — Телт едва сдържаше вълнението в гласа си.

— Да не искаш да кажеш, че…

— Не зная. Не съм сигурен. Трябва първо да го сравня с някои предишни записи в базата. Може да е от каменната стена на кулата — някои местни скални образци имат необичайно висок естествен радиоактивен фон. Не е изключено дозиметърът да се е повлиял от приборите с фосфоресциращи екрани. Но възможно е също така, да е една от онези тактически атомни бомби, които вече изстрелваха по нас. Търговците на оръжие ги продават с купища.

— Или да са кобалтовите бомби?

— Или да са те — кимна Телт, докато прибираше набързо приборите. — Слабо екранирана, или стара бомба с пукнатини в обшивката би оставила подобна следа. Достатъчно е дори съвсем незабележимо радиоактивно излъчване.

— Защо не повикаш Хис по-радиото и да да му съобщиш?

— Не искам да ни засекат подслушвателните постове на дядо Крафт. Това е наш проблем — ако не греша в предположенията си. За по-голяма сигурност първо трябва да проверя старите записи. Имам предчувствието, че този път нападението ще е успешно. Хайде да стоварим трупа — той помогна на Брайън да измъкнат тежкия, неудобен вързоп, сетне скочи на седалката на водача.

— Почакай малко — извика Брайън. — Да имаш в аптечката нещо подходящо за Лиа? Направо е смазана от преживяното. Едва ли ще изпадне в истерия, по-скоро се е затворила в себе си. Не иска да ме чуе, само лежи и повторя, че трябвало да я отведа у дома.

— Ще ти дам едно лекарство — кимна Телт и вдигна капака на аптечката. — Знам какво й е — нашите лекари му викат следубийствен синдром. Често съм го наблюдавал при момчетата. Не е лесно, когато си израсъл с идеята за ненасилие и изведнъж се налага да убиваш. Някои от нашите направо се побъркаха, имаше истерии и какво ли не още. Тогава лекарите забъркаха тази смес. Не знам как действа, предполагам че вътре има транквилизатори и корови стимулатори. Но направо изтрива най-пресните спомени. Някъде за периода от десет — дванадесет часа. Не можеш да се тревожиш от нещо, което не помниш,. — Той извади един малък запечатан пакет. — Инструкциите са написани върху опаковката. Успех.