Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 81

— Говори Бранд. При мен е Лиа Морийз…

— И никой друг? Няма ли други оцелели след взрива в сградата?

— Няма, всички бяха избити… до последния човек. След разрушаването на сградата и унищожаването на апаратурата не разполагаме с никакви средства, за да повикаме нашия кораб от орбита. Ще ни помогнете ли да се измъкнем от тук, когато му дойде времето?

— Дайте ми вашите координати. Още сега ще изпратя кораб…

— Не го искам сега — прекъсна го Брайън. — Ще го изпратите, когато ви повикам. Ако въобще има някакъв начин да се спре войната, аз ще го открия. Ето защо оставам — до последната минута, ако е необходимо.

Крафт не отговори. Чуваше се само пукането на високоговорителя и едва доловимо дишане.

— Значи такова е вашето решение — произнесе накрая той. — Добре, ще държа кораба в готовност. Няма ли поне да ни позволите да вземем госпожица Морийз?

— Не. Нужна ми е тук. Не сме приключили с работата, надяваме се да открием…

— Какъв е този отговор, който толкова упорито търсите, и вярвате, че ще спре войната? — в гласа на Крафт се долавяше отчаяние и безднадежност. Брайън не можеше да го вини.

— Все още не зная. Но краят и без това е известен. Дочуване — с тези думи той прекъсна връзката.

Лиа продължаваше да спи безметежно. Когато се върна при нея, реши да не я буди поне още час. С какво да запълни това време? Щяха да й бъдат необходими инструменти при изследването на трупа, а наоколо нямаше нищо подходящо. Дали няма да намери каквото му е нужно сред руините на сградата? Тъкмо ще може да поогледа сред останките. Може би имаше и други оцелели. Длъжен бе да провери. Да можеше само да поговори с някой от хората, които работеха там…

Улв все още клечеше до стената във външната стая. Посрещна влезлия Бранд с навъсен поглед, но не каза нищо.

— Ще ми помогнеш ли и този път? — попита го Брайън. — Искам да останеш на пост при момичето, докато ме няма. До обед ще се върна. — Улв не отговори. — Не съм се отказал да намеря пътя за спасяването на Дис.

— Върви — аз ще пазя момичето! — В гнева си Улв почти изплю тези думи. — Не зная какво да правя. Може и да си прав. Върви. Тук тя ще е в безопасност.

Брайън се измъкна безшумно на безлюдната улица и като сменяше ускорен ход и прибежки, се отправи към мястото, където доскоро се издигаше сградата на Фондацията за културно подпомагане. Реши да използва друг маршрут, не този по който бяха дошли и заобиколи през покрайнините на града. Там някъде възнамеряваше да свие и да приближи сградата от посока, противоположна на тази, от която бе дошъл. Не беше изключено магтерите да я държат под наблюдение, а Брайън нямаше никакво намерение да им разкрива местонахождението на Лиа и откраднатото тяло.

Сви зад един ъгъл и веднага забеляза изоставения насред пътя пустиноход. Стори му се странно познат. Приличаше на колата, в която бяха пътували с Телт, но не можеше да определи със сигурност. Огледа се, но покритата с прах улица беше съвсем пуста, а белезникавият пясък проблясваше под яркото слънце. Брайън се прилепи до стената и предпазливо приближи пустинохода. Когато спря зад него, вече бе съвсем сигурен, че е същият, който бяха използвали при нападението предната нощ. Какво търсеше тук?