Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 77

Наистина беше Лиа, лежеше в безсъзнание на една кушетка. Лицето й бе покрито с пот, тя изпъшка и се раздвижи, без да дойде на себе си.

— Дадох й совер, а после я увих в платно, за да не разбере никой — каза Улв.

Телт бе спрял на прага.

— Совер е билка, която получават от едно местно растение — обясни той. — Имаме известен опит с нея. В малки дози упоява чудесно, но при предозиране изходът е фатален. В колата имам антидот — веднага ще го донеса. — Той излезе.

Брайън приседна до Лиа и изтри от лицето й потта и мърсотията. Тъмните сенки под очите й изглеждаха съвсем черни, кожата й бе придобила призрачна прозрачност. Но беше жива — това бе най-важното.

Посъвзел се от напрежението, Брайън отново можеше да разсъждава нормално. Чакаше ги доста работа. Лиа трябваше час по-скоро да бъде настанена в болница. Не, не и в този момент. Нужна му бе помощта й. Все още можеха да открият търсеното решение. Всяка отмерена секунда скъсяваше отреденият живот на планетата.

— След минутка ще е на крака — каза Телт и стовари на пода тежката метална аптечка. После вдигна глава и проследи с мрачен поглед излизащия от стаята Улв. — Жалко, че Хис не е знаел за този ренегат. Можехме да го използваме за шпионин, да черпим от него информация, всъщност сега вече е твърде късно за това. — Той извади от аптечката инжекционния пистолет и набра някакъв код на циферблата. — Навий й ръкава и ще я върна сред живите. — Той опря разширеното като фуния, стерилизирано дуло в кожата на предмишницата и натисна спусъка. Инжекционният пистолет забръмча едва чуто и обозначи с тихо изщракване края на лечебния цикъл.

— Бързо ли действа? — попита Брайън.

— Няколко минути. Остави я на спокойствие, след малко ще бъде на себе си.

В този момент нахълта Улв.

— Убиец! — изсъска той, измъкна тръбичката и я вдигна към устата си.

— Ходил е до колата и е видял трупа! — извика Телт и посегна към пистолета.

Брайън скочи между двамата и вдигна ръце.

— Спрете! Не ви ли омръзнаха убийствата? — кресна той на дисиански. — Само да си посмял да натиснеш спусъка, — закани се Брайън на Телт — ще ти натикам пистолета в гърлото. Аз ще се оправям. — Той се обърна към Улв и забеляза, че не беше допрял тръбичката до устните си. Това беше добър признак — дисианецът все още се двоумеше.

— Значи си видял трупа в колата, Улв. И знаеш, че принадлежи на магтер. Аз го убих, собственоръчно, защото предпочитам да загине един магтер, или десет, или дори сто, отколкото да бъде унищожена цялата планета. Убих го в честен бой, а сега искам да изследвам трупа. Има нещо много странно и различно при магтерите — и ти го знаеш. Ако успея да разбера какво е, може би ще ги накараме да спрат войната и да не бомбардират Ньорд.

Макар все още разгневен, Улв неохотно прибра тръбичката.

— Ще ми се да ви няма — заяви той. — И никога да не бяхте идвали тук. Всичко беше наред, докато не се появихте. Магтерите бяха най-силни и убиваха, но и ни помагаха. А ето, че сега искат да воюват с вашите оръжия, а вие възнамерявате да унищожите планетата, на която живея. На това отгоре молите за помощта ми!