Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 80

— Успех — повтори Брайън и стисна мазолестата длан на техника. — Ако следите наистина са от бомба — обади се. — Той огледа улицата, за да провери дали е пуста, след това натисна бутона на вратата. Пустиноходът изскочи под яркото слънце и се изгуби от погледа му, а шумът от двигателя бързо утихна в далечината. Брайън затвори вратата и се върна при Лиа. Улв продължаваше да клечи до стената.

В пакета имаше спринцовка за еднократна употреба. Лиа не издаде звук, когато Брайън махна капачката и заби иглата в рамото й. Само въздъхна и отново затвори очи.

След като се увери, че спи спокойно, Брайън довлече увитото в платно тяло на магтера. Покрай стената имаше пейка и той го намести, не без известни усилия, върху нея. Разви платното и чифт безжизнени очи се вторачиха в неговите.

Брайън разряза с помощта на ножа усуканите, подгизнали от кръв дрехи. Под наметалото, около кръста на трупа, бе привързан познатият дисиански пояс с най-различни предмети. Този факт можеше да има двояко значение. Човек, или човекоподобно, съществото трябваше да живее на Дис. Брайън хвърли пояса настрани, заедно с другите дрехи. Трупът лежеше пред него — гол, покрит с рани и кръв.

На външен вид по нищо не се отличаваше от човешки труп.

С всяка нова стъпка теорията на Брайън изглеждаше все по-нелепа. Ако магтерите не бяха пришълци, как тогава да обясни пълната липса на чувства? Може би в следствие на мутация? Струваше му се невъзможно. Трябваше да има нещо различно в трупа на човека пред него. Бъдещето на целия свят се крепеше на тази нищожна надежда. Защото ако следата, отвела Телт при бомбите, се окажеше фалшива, тогава и последната надежда щеше да угасне.

Лиа продължаваше да е в безсъзнание. Нямаше никаква представа колко дълго може да продължи това състояние. Рано или късно ще трябва да направи опит за да я събуди. Опасяваше се да не прибързва, но същевременно трябваше да се бори със завладялото го нетърпение. Накрая реши да изчака един час, докато подейства лекарството. Това означаваше точно по обяд — дванадесет часа преди края.

Първото, което трябваше да стори, бе да влезе във връзка с професор Крафт. Трябваше да се увери, че разполагат с път за отстъпление, ако мисията им се провали — дори ако това означаваше, че се е предал. Крафт бе наредил да монтират ретранслаторна станция, за улесняване връзката с наземния персонал. Ако тази станцията се е намирала в сградата на Фондацията, значи връзката е прекъсната. Най-добре да провери преди да е станало твърде късно. Брайън включи радиото и изпрати позивния сигнал. Отговорът дойде почти незабавно.

— Говори свързочната на флота. Моля останете на тази вълна. Главнокомандващ Крафт очакваше да го потърсите — ще ви свържа незабавно.

Гласът на Крафт се намеси и прекъсна радиста.

— Кой подава сигнала — сътрудник на Фондацията? — попита с треперещ от вълнение глас старецът.