Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 73

Пронизителен звук разцепи въздуха и върхът на кулата избухна в пламъци. Някъде над тях се разнесе безпорядъчна автоматична стрелба. Нещо прелетя в нощния мрак и тупна тежко недалеч от тях.

— Атаката започна — извика Телт. — Сега е моментът да влезем — докато онези отрепки защитават горните етажи. — Той измъкна от раницата си някакъв плосък предмет и го залепи за стената. Предметът остана като прикован. Телт завъртя горния му край, дръпна нещо и махна с ръка на Брайън да залегне.

— Насочен заряд. Би трябвало да пробие отвор в стената, но човек никога не може да бъде сигурен.

Земята под краката им се разтресе а стената се пропука с оглушителен грохот, сякаш ударена от титаничен юмрук. Сред вдигналия се облак от прах и пясък, двамата едва съзряха тъмния отвор в стената — тунелът, прокаран от взрива на насочения заряд. Телт освети дупката и помещението отвъд нея.

— Ако някой е имал неблагоразумието да се подпира на стената, вече не представлява заплаха за нас. Хайде да влизаме в кошера, преди ония отгоре да са слезли, за да проверят какъв е този шум.

Подът беше покрит с натрошени парчета от скала и двамата се запрепъваха отгоре. Телт сочеше пътя с конусовидния сноп светлина от фенерчето.

— Подземието е издълбано в скалата. обикновено тук складират каквото имат…

Димяща, черна сфера изскочи от мрака на тунела и тупна в краката им. Телт зяпна от изненада, но Брайън незабавно се хвърли напред. Ритна сферата с широката част на обувката си и я запрати обратно в тунела, откъдето се бе появила. Телт се стовари на пода до него в мига, когато вътрешността бе озарена от ослепителна експлозия. Таванът се напука и ги засипа с едри парчета мазилка.

— Гранати! — изпъшка Телт. — Досега само веднъж са ги използвали. Едва ли имат още. Трябва да предупредя Хис. — Той включи ларингофона в радиостанцията на гърба си и побърза да докладва. Нещо се раздвижи пред тях и Брайън обсипа тунела с дъжд от огън и метал.

— Нашите горе са го закъсали! Трябва да се изтегляме. Тръгвай, аз ще те прикривам.

— Дойдох за дисианец — няма да си тръгна, преди да получа, каквото ми трябва.

— Ти си луд! Останеш ли, ще умреш!

Докато говореше, Телт отстъпваше бързо назад. Обърна се с гръб и в този миг Брайън стреля. Магтерите се бяха появили безшумно, като сенките на смъртта. Втурнаха се в атака без да издадат звук, а куршумите посрещаха с каменни лица. Първите двама се строполиха незабавно, третият падна в краката на Брайън. Прострелян смъртоносно, но все още жив. Той пълзеше напред, вдигнал нож за удар, а след него оставаше алена диря. Брайън не помръдваше. Колко пъти още щеше да се наложи да убива друг човек? И дали съществото срещу него можеше да бъде наречено човек? Умът и тялото му се бунтуваха срещу убийството, почти бе готов да приеме на свой ред смъртта, вместо до погуби друг.