Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 71

— Нямате представа колко сте прав — отвърна Брайън.

Пустиноходът забави, приближавайки се към стръмния склон на поредното плато, което се издигаше насред пустинята. Малка контролна лампичка мигна на таблото, Хис я зърна и незабавно изгаси двигателя. Двамата излязоха навън, протегнаха се и потрепериха от нощния хлад.

Не беше никак лесно да вървят в тъмното, в сянката на скалите над тях, сред разхвърляните обемисти каменни блокове. Брайън се стресна от внезапно блесналата насреща светлина и прикри очите си с ръка. Сред камънаците, непосредствено до него, бе монтиран неутрализиращ проектор, излъчващ ветрилоподобна вибрационна завеса, която абсорбираше всички попаднали под какъвто и да било ъгъл светлинни лъчи. Създаденият по този начин участък от абсолютен мрак беше като светлонепроницаема стена, прикриваща просторната ниша в основата на скалите. В пещерата, над която бе надвиснала скална козирка, бяха прибрани три открити пустинохода. Машините бяха широки, с дебели, бронирани стени и очевидно предназначени за военни операции, ако се съдеше по сивкавата им оцветка. Насядалите наоколо мъже разговаряха оживено, или лъскаха оръжията си. Всички замлъкнаха, когато се появиха Хис и Брайън.

— Качвайте се — нареди на висок глас Хис. — Ще атакуваме незабавно, планът остава същият. Телт да дойде незабавно при мен.

Когато се обръщаше към своите хора, гласът на Хис бе изгубил предишната си строгост. Високите ньордски войници скочиха и се заеха да изпълняват дадената заповед. Изглеждаха великани, пред прегърбената му фигура, но не се поколебаха нито за миг, когато чуха гласа на своя командир. Те бяха мускулите на Ньордската армия, а той — умът.

Набит, късо подстриган мъж се изправи пред Хис и отдаде чест с отривисто движение. Целият бе окичен с най-различни предмети и електронни прибори. Джобовете му бяха издути от резервни части и инструменти.

— Това е Телт — представи го Хис. — Той ще се грижи за теб. Телт е моят личен отряд по техническа поддръжка. При всички операции носи своите дозиметри, за да измерва радиационната обстановка вътре в дисианските крепости. Досега не е открил следи от хиперпространствения генератор, нито пък повишена радиоактивност, свързана с близостта на бомба. С други думи и той като тебе е безполезен, така че двамата може да си правите компания. Използвайте колата, с която пристигнахме.

Лицето на Телт се разкриви от жабешка усмивка, гласът му бе пресипнал, гърлен.

— Чакайте, чакайте! Съвсем скоро някой от индикаторите ще потрепне и край на всички тревоги. Какво ще правя с този непознат?

— Ще му намериш труп — и то на магтер — каза Хис. — Ще го откараш, където пожелае, а след това ще се явиш на доклад при мен — Хис присви очи и погледна навъсено Телт. — Някой ден индикаторчетата ти щели да потрепнат! Нещастен глупак — това е последният ни ден. — Той се обърна и даде знак на войниците в машините.

— Харесва ме — рече Телт, докато нагласяваш екипировката си. — Личи си дори по тези обидни обръщения. Велик човек е нашият Хис, но никой няма да го разбере, докато не е станало твърде късно. Подай ми онзи дозиметър, ако обичаш.