Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 74

Изстреляните от Телт куршуми довършиха вместо него магтера.

— Ето ти желания труп — взимай го и да се махаме! — изкрещя Телт.

Със съвместни усилия двамата успяха да пъхнат необичайно тежкото тяло през отвора в стената, а незащитените им гърбове потръпваха в очакване на смъртоносните изстрели. За щастие не последваха нови атаки, една единствена граната избухна далеч зад тях, докато се отдалечаваха на прибежки от кулата.

Една от бронираните коли заобикаляше в широк кръг крепостта, озарявайки всичко наоколо в светлини, а войниците вътре продължаваха да водят прицелен огън с тежкокалибрената картечница. Неуспелите нападатели един по един се прибираха в нея. Телт и Брайън също се отправиха натам, влачейки мъртвото тяло по пясъка. Телт хвърли поглед през рамо и се понесе в бяг.

— Преследват ни! — изпъшка той. — За първи път ни преследват след атака!

— Трябва да са научили за трупа — отвърна Брайън.

— Да го оставим… — задъха се Телт. — Твърде тежък е… не можем да го носим!

— По-скоро бих оставил теб — стисна зъби Брайън. — Аз ще го нося. — Той сграбчи трупа, без да срещне съпротива от Телт, и го метна на рамо. — Прикривай ме!

Телт изстреля няколко откоса към черните фигури, прииждащи зад тях. Водачът на пустинохода вероятно бе зърнал отблясъка от изстрелите, защото машината сви рязко и се приближи към тях. Пустиноходът закова сред облак прах и към тях се протегнаха готови за помощ ръце. Брайън пъхна първо тялото, а едва след това се качи. Двигателят изрева, пустиноходът потегли с рязко дръпване и кулата остана назад.

— Знаеш ли, — извика през шума Телт — малко се пошегувах, когато ти казах, че трябва да оставим трупа. Не ми повярва, нали?

— Повярвах ти — отвърна Брайън и придърпа трупа до себе си.

— Аххх — ядоса се Телт. — И ти си като Хис. Приемаш всичко на сериозно.

Брайън изведнъж почувства, че е мокър, дрехите му бяха подгизнали от кръв. При тази мисъл стомахът му се сви и той сграбчи ръба на каросерията. Убийството беше твърде лично преживяване. Едно беше да говориш абстрактно за това, че ти е нужен труп, а съвсем друго, когато го получиш и тялото ти се опръска в кръвта му. Но магтерът не беше човек, сигурен бе в това. Тази мисъл малко го поуспокои.

Когато се събраха с останалите пустиноходи, групата се раздели.

— Всеки ще поеме в различна посока — обясни Телт. — За да не могат да ни проследят до базата. — Той плъзна компаса по картата и включи двигателя на колата. — А ние ще направим широк завой в пустинята, преди да поемем към Хоувстад. Начертал съм курса тук. Оставям теб и твоето приятелче и после незабавно се връщам в лагера. Още ли ми се сърдиш за онова, дето ти казах? А?

Брайън не отговори. Беше втренчил поглед в прозореца.

— Какво става? — попита Телт. Брайън посочи с пръст мрака отвън.

— Ей там — рече той към появилото се на хоризонта сияние.

— Това е зората — рече Телт. — На твоята планета май доста често вали. Никога ли не си виждал изгрева на слънцето?

— Не и когато е за последен път на някоя планета.

— Остави тая работа — рече Брайън. — От думите ти ме побиват тръпки. Давам си сметка какво чака тези нещастници. Но нима не направихме всичко възможно за да ги спрем? Как мислиш ще се чувстват онези на Ньорд утре сутринта?