Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 72

Брайън последва техника до пустинохода и му помогна да натовари приборите. Не след дълго останалите по-мощни машини изпълзяха от мрака и Телт потегли след тях. Прокрадваха се в колона между скалите, докато излязоха в пустинята, сред пълзящите дюни. Едва тогава се разгърнаха във верига и се понесоха към своята цел.

Телт тананикаше пресипнало докато управляваше пустинохода. Внезапно млъкна и погледна Брайън.

— За какво ти е потрябвал този мъртъв дисианец?

— Имам една теория — заобяснява неохотно Брайън. Почти беше задремал, използвайки възможността да посъбере сили преди атаката. — Опитвам се да предотвратя неизбежния край.

— И ти си като Хис — кимна с очевидно задоволство Телт. — Отчаяни идеалисти. Опитвате се да спрете една война, която не сте започнали. Никой не искаше да слуша Хис. От самото начало ги убеждаваше какво ще се случи и се оказа прав. А те смятаха идеите му за недъгави, като самия него. Знаеш ли, че е живял съвсем сам в един лагер на хълм, прегърбен по рождение, а когато го открили, било твърде късно, за да извършат необходимите корекции. Идеите могат да се израждат по същия начин. Хис се смята за специалист по въпросите на войната. Боже! Война на Ньорд — това е като да си специалист по ледени кубчета в пъкъла. Но той си разбира от работата, макар че онези така и не му разрешиха да покаже на какво е способен. А вместо това дадоха командването на дядо Крафт.

— Но нали Хис командва армията?

— Само доброволците, а те не са кой знае колко, няма и пари. Не само, че сме малко, но вече е твърде късно да свършим нещо полезно. На всичко отгоре ни наричат касапи. — В гласа на Телт се долови обидата, която дълго време беше спотайвал. — Нашите сънародници ни смятат за хора, които обичат да убиват. Имат ни за побъркани. Не могат да разберат, че правим онова, което ни е останало…

Той млъкна, натисна рязко спирачките и изгаси мотора. Веригата от бойни машини бе замряла. Далеч пред тях, над върховете на дюните се виждаше черната кула.

— Ще продължим пеша — рече Телт, изправи се и се протегна. — Няма закъде да бързаме, момчетата ще са там преди нас и ще се погрижат за всичко. После двамата с теб се отправяме към подземието, проверяваме за радиация и намираме някой подходящ труп.

Отпърво вървяха, сетне, когато излязоха иззад прикритието на дюните, наложи се да пълзят към дисианската крепост. Далеч пред тях притичваха тъмни фигури и спряха едва, когато доближиха черните стени. Не използваха познатата на Брайън площадка, а направо се покатериха по стената.

— Катерят се по въжета — обясни Телт. — Изстрелват ги с арбалети, котвите се прилепват с помощта на светкавично засъхващо лепило. При изкачването използват специално въжено моторче. Изобретение на Хис.

— Така ли ще проникнем двамата с теб? — попита Брайън.

— Не, на нас ще ни се размине катеренето. Казах ти, че веднъж вече сме нападали тази крепост. Познавам добре разположението. — Докато говореше, Телт продължаваше да се придвижва по предварително избрания маршрут, заобикаляйки на известно разстояние кулата. — Тук някъде беше.