Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 70

— Какво всъщност искате? — попита той.

— Ще ми се да подложим на обстойно изследване някой магтер. Жив или мъртъв — без особено значение. Да ви се намира някой под ръка?

— Не. Неведнъж сме си мерили силите с тях, винаги на тяхна територия. Прибират всички свои убити, а също и каквото докопат от нашите. Но за какво ви е това? Един мъртвец трудно ще ви каже къде са бомбите, или хиперпространствената ракетна установка.

— Не виждам защо да ви обяснявам, освен ако не сте в командването. Говоря с Хис, нали?

Водачът изруга ядно, после настъпи мълчание.

— Какво ви кара да мислите така? — запита накрая.

— Наречете го интуиция. Първо, не ми приличате на обикновен водач на пустиноход. Разбира се, може армията ви да е съставено само от генерали, без нито един редник, но да ви призная, съмнявам се. Освен това, всички знаем с колко малко време разполагаме. Пътуването до лагера е доста продължително, да седите там и да ме чакате би било загуба на ценно време. Затова пък, докато шофирате и разговаряте с мен, ще разполагате с достатъчно време за да прецените как да постъпите. Така ли е?

— Да. Аз съм Хис. Но все още не сте отговорили на моя въпрос. За какво ви е нужно тяло на магтер?

— За да го разрежем и огледаме внимателно. Лично аз смятам, че магтерите не са хора. Те са нещо, което живее сред хората, преструва се, че е с човешки произход, но не е.

— Потайни пришълци? — Хис изплю тези думи изненадано и с отвращение.

— Може би. Ще разберем след аутопсията.

— Вие или сте твърде глупав, или некомпетентен. — Произнесе огорчено Хис. — Или пък мозъкът ви се е сварил от дисианската жега. Не искам да имам нищо общо с този налудничав план.

— Нямате друг изход — отвърна Брайън и остана изненадан от спокойствието, с което произнесе тези думи. Беше доловил интересът на другия, прикрит зад привидната враждебност. — Дори не е необходимо да ви убеждавам. Само след ден този свят ще престане да съществува, а вие не разполагате с никакви други средства за да попречите на това. Може и да е само налудничаво хрумване, но едва ли ще си простите, ако не го проверите. Не и ако държите на достойнството си. Сега е моментът да решите, дали сте убиец, пристигнал тук за да постреля по дисианци за развлечение, или наистина искате да спрете войната. Та кое от двете?

— Ще имате вашето тяло, щом толкова го искате — изръмжа Хис и сви рязко волана, заобикаляйки една скална издатина. — Не че с това ще постигнете нещо. Просто не виждам нищо лошо, ако утрепем поне още един магтер. Ще включим в предстоящата си операция и вашия план. Тази нощ е последната и затова изпратих всички групи с бойни задачи. До зазоряване ще се постараем да проникнем в колкото се може повече от проклетите кули на магтерите. Все още не е късно да се натъкнем на някоя следа. Може и да е изстрел в тъмното, но по-добре, отколкото да седим. Моята собствено група ме очаква, ще вземем и вас. Останалите потеглиха по-рано. Целта ни е една малка кула в покрайнините на града. Веднъж вече я нападахме и задигнахме всичкото складирано там оръжие. Не е изключено тия тъпаци отново да са я използвали за склад. Понякога тези магтери постъпват така, сякаш напълно са лишени от въображение.