Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 61

— Може и да е истина, но не ми се вярва — поклати глава Брайън. — Тази сутрин излязох на малка експедиция и узнах нещо, което сигурно ще ни е от полза.

Едва сега Лиа забеляза в какво състояние са дрехите му. Умът й — натъпкан с успокоителни — с мъка следваше думите му, ето защо бе пропуснала окървавената превръзка и покритите с прах дрехи.

— Имах честта да посетя — заговори Брайън, изпреварвайки въпросите й — магтерите, тоест онези които носят отговорност за отчаяното положение. Трябваше да ги видя отблизо, преди да взема каквото и да било решение. Срещата ни едва ли може да се нарече приятна, но по-важното е, че узнах каквото ме интересуваше. Те се отличават по-всичко от обикновените дисианци. Сравних ги. Когато разговарях с Улв — човекът, който ни спаси в пустинята — двамата се разбирахме чудесно. Вярно, че сме различни в много неща и напълно естествено, като се има пред вид начинът му на живот в тази пещ — но все пак той е човек като нас. Няма никакво съмнение. Даде ни вода, когато се нуждаехме, повика помощ. А магтерите, управляващата класа на Дис, са съвсем други. Те са най-хладнокръвната пасмина от убийци, които би могла да си представиш. Още щом се появих, се опитаха да ме убият — без никаква причина. Дрехите им, обичаите им, дори домът, който обитават — не открих нищо общо с живота на един обикновен дисианец. И най-вече — в емоционално отношение те са студени и безчовечни като влечуги. Нямат никакви чувства, не изпитват нито любов, нито омраза, гняв или страх — нищичко. Имат само лишени от емоционално съдържание мисли.

— Не преувеличаваш ли? — попита Лиа. — В края на краищата, как би могъл да знаеш със сигурност? Може би това се дължи на подготовката им — учили са ги да не разкриват нищо от себе си. Това съвсем не значи, че са лишени от чувства, просто ги сдържат.

— Тъкмо за това говорех. Всички ние се опитваме да прикрием чувствата си — само не и магтерите. Нямам време за подробности, ще трябва да повярваш на думата ми. Дори когато е въпрос на живот и смърт, те не изпитват страх, нито омраза. Може и да ти прозвучи невероятно, но е самата истина.

Лиа разтърси глава, опитвайки се да разпръсне мъглата вътре.

— Днес съм малко затъпяла. Почакай, ако тези управници наистина са лишени от чувства, това може да обясни самоубийственото им поведение. Но подобна теория само повдига нови въпроси, без да решава старите. Как например са стигнали до това състояние? Струва ми се, че липсата на емоционален живот е несъвместима с човешкото съществуване.

— Това казвам и аз. Несъвместима е с човека. Според мен, управляващата класа на Дис не се състои от хора. Такива, каквито са например обикновените дисианци. Може да са извънземни същества, или роботи — андроиди — каквото и да е, но не и човеци. Просто използват човешкия облик за свое прикритие.