Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 63

Тя отново се наведе над микроскопа и нагласи окуляра.

Изглежда, че това наистина бе единственият начин, да разрежат Гордиевия възел. Само след тридесет и шест часа планетата Дис щеше да престане да съществува. Какво значение в този момент имаше нечия смърт? Или трябваше да намери труп на магтер, или да се постарае сам да се сдобие с такъв, дори ако трябва да го застреля лично. От гледна точка на оцеляването на планетата, подобна постъпка можеше да се оцени като своего рода героизъм.

Брайън стоеше зад Лиа и я разглеждаше замислено. Плъзна поглед по нежната кожа на шията й, покрита с едва забележим мъх. В течение само на секунди мислите му бяха поели в съвършено нова посока — от смъртта, към живота — и той почувства непреодолимото желание да докосне с ръка тази нежна женска плът…

Вместо това пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се отправи към вратата.

— Почини си малко — посъветва я пътем. — Съмнявам се да откриеш истината из твоите бацили. Отивам да потърся някой подходящ екземпляр за изследване. От по-едрите — както поръча.

— Истината може да е навсякъде. Когато се върнеш, ще ме намериш тук — отвърна тя, без да вдига очи от микроскопа.

На последния етаж, под самия покрив бе разположена свързочната стая. Брайън я бе посетил през първия ден, когато оглеждаше сградата. Дежурният радист беше със слушалки — макар и малко небрежно поставени — и въртеше с ръка честотния реостат. Подпрял бе босите си крака на една напречна преграда и с очевидно удоволствие дъвчеше огромния сандвич. Когато забеляза Брайън той изцъкли уплашено очи и подскочи.

— Задръж позата — успокои го Брайън. — Не ме притеснява. По-полека с тези внезапни движения — ще вземеш да счупиш някой апарат, не дай си Боже, да те удари ток, или пък да се задавиш със сух залък. Искам само да нагласиш предавателя на една определена вълна. — Брайън извади бележката с дължината на вълната и я подаде на радиста. Това бе честотата, на която според професор Крафт можеше да потърси нелегалните терористи — иначе казано — Ньордската армия.

Радистът подаде на Брайън втори чифт слушалки, които вече бяха включени.

— Готово — изфъфли той с пълна уста, опитвайки се да преглътне очевидно доста едро парче от сандвича.

— Говори Бранд, директорът на Фондацията за културно подпомагане. Обадете се, моля. — Наложи се да повтори призива се още няколко пъти, през следващите десет минути, преди да получи отговор.

— Какво желаете?

— Трябва да ви предам нещо изключително важно. Освен това, нуждая се от вашата помощ. Предполагам, че и вие не бихте желали да обменяме подобна информация по радиото.

— Не, разбира се. Чакайте там — ще се срещнем след залез слънце.

Връзката бе прекъсната.

Тридесет и пет часа до гибелта на света, а той трябваше да чака.

XII

Когато се върна в кабинета, Брайън откри на бюрото си две прилежно подредени купчинки с документи. Едва настанил се в креслото, той почувства ледения полъх, който се носеше из стаята. Излизаше от отвора на климатичната инсталация, която бе закрита със солидна метална решетка. Таблото за управление бе изтръгнато. Някои очевидно си бе свършил доста добре работата — или проявяваше странно чувства за хумор. Брайън започна да рита капака, докато най-сетне го огъна в единия край. Изви го навън, огледа внимателно вътрешността, напипа един кабел и го опря в съседния. Отвътре избухна цял куп искри, последван от гъст пушек. Компресорът измяука и угасна.