Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 59

— Спрете… стрелбата! — извика задъхано Брайън, докато тичаше към пустинохода. Водачът се оказа достатъчно опитен, за да подкара пустинохода успоредно на посоката, в която Брайън тичаше. В мига, когато го застигна, Брайън скочи вътре през отворения люк. Не беше необходимо да дава каквито и да било разпореждания. Стовари се шумно на седалката, а пустинохода зави рязко, с пронизително свистене заобиколи крепостта и пое на пълна газ към града.

Един от войниците посегна и измъкна с ловко движение къса стреличка забита сред гънките в дрехите на Брайън. После отвори люка и я изхвърли навън.

— Щом още мърдате и дишате — рече войникът, — значи стрелата не ви е засегнала. Отровата им е толкова силна, че за десетина секунди убива човек. Късметлия.

Късметлия! Всъщност, Брайън си даде сметка, че наистина трябва да е бил роден с късмет, след като успя да се измъкне от онова гнездо на смъртта. При това с нужната информация. Спомни си колко безгрижно бе влязъл при магтерите и потрепери от ужас. Май му е било необходимо нещо повече от обикновен късмет за да си спаси кожата. Любопитството го бе отвело вътре, но само благодарение на бързината и рефлексите си се беше измъкнал. Боляха го всички мускули, дишаше тежко и беше покрит с пот — но беше щастлив. Малкото, което бе узнал за магтерите се подреждаше, макар и бавно, в стройна теория, която можеше да обясни причината за самоубийственото им поведение. Трябваше му още съвсем малко време и всичко щеше да се изясни.

Остра болка прониза рамото му и той подскочи изненадан, а мислите му се разбягаха. Един от войниците бе отворил аптечката и поливаше обилно раната му с дезинфектант. На предмишницата си имаше дълга, извита рана от нож, но не беше дълбока. Брайън понесе стоически обработването и превръзката на раната, сетне се наметна с якето. Климатичната инсталация на пустинохода виеше от отчаяно напрежение, мъчейки се да смъкне поне с няколко градуса температурата в кабината.

Никой не се опита да проследи пустинохода. И все пак войниците въздъхнаха облекчено едва, когато черната кула изчезна зад хоризонта. Заеха се да чистят дулата на автоматите с шомполи и да се хвалят кой колко противници е свалил. Изчезнала бе и последната следа от неприязън към Брайън, сега и тримата в кабината му се усмихваха щастливо. Благодарение на него, за първи път, откакто бяха стъпили на тази планета, имаха възможност да пострелят.

Пътят беше неравен, пустиноходът се тресеше, но Брайън не обръщаше внимание. Заел се бе да обмисля своята нова теория. Намираше я за доста странна, дори необичайна, но само тя можеше да обясни фактите, такива каквито бяха. Оглеждаше я от всички страни, но поне засега не откриваше никакви слаби места в нея. Нуждаеше се само от едно — от доказателства, безстрастни и непреднамерени. Само един човек на Дис можеше да му помогне.