Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 62

В първия момент Лиа го погледна с недоверчива усмивка, а после лицето й се изпъна.

— Сериозно ли говориш? — попита го тя.

— Никога не съм бил по-сериозен. Предполагам че ти звучи, сякаш от сутринта са попрекалили да ме удрят по главата. Но това е единствената теория, която може да обясни всички налични факти. Помисли сама. Едно е ясно от самото начало и то не влиза в противоречие с моята теория. Няма съмнение, че магтерите се отнасят равнодушно към смъртта — както своята, така и на когото и да било. Нормално ли е това, от човешка гледна точка?

— Не, но ще ти измисля поне дузина логични обяснения, без да прибягвам до идеята с извънземните. Може например да са мутанти, или мозъците им да са засегнати от някаква болест.

— И да са изгубили инстинкта си за самосъхранение? — попита Брайън. — Да не се стремят да оцеляват? Но те щяха да са обречени, да загинат още в пубертета. Едва ли щяха да предадат по наследство мутациите си — просто нямаше да имат поколение. Да оставим този дребен проблем. Повече ме занимава съвкупността от всички проблеми. Именно тази съвкупност досега не успявахме да обясним. Какво ще кажеш за пълното отсъствие на емоции? За начина им да живеят в усамотение и тайнственост? Пустинните дисианци носят само препаска, а магтерите се загръщат в плътни наметала. Живеят в крепости от черни скали и никога не излизат сами — само на групи. Отнасят своите мъртъвци, за да не могат да бъдат аутопсирани. С други думи — във всичко се държат като чужда раса. И според мен са тъкмо това.

— Добре, да приемем за момента, че твоята теория за извънземните е вярна. Как, според теб, са попаднали тук? И защо никой досега не се е досетил?

— Веднага ще ти обясня — рече Брайън. — Никъде на планетата няма да откриеш каквито и да било записи, или летописи. За пришълците не е било трудно да се приземят тук във времената след Разпадането, когато на повърхността са останали само шепа отчаяни нещастници. Едва ли са срещнали кой знае каква съпротива. А когато населението отново започнало да се увеличава, решили да се отделят, за да прикрият различията си.

— Но защо ще го правят? — не се предаваше Лиа. — Ако наистина се отнасят с безразличие към смъртта, какво значение би имало за тях отношението на обществото? Какъв смисъл да създават целия този камуфлаж? И ако наистина са пристигнали от друга планета, каква е съдбата на научните познания, с чиято помощ са долетели до тук?

— Предавам се — вдигна ръце Брайън. — Не съм в състояние да отговоря и на половината от твоите въпроси. Просто се опитвам да изградя теория, която да съответства на фактите. А споменатите факти са от ясни по-ясни. Да ти призная, от тези магтери лъха такава неприкрита безчовечност, че сигурно щях да ги сънувам в кошмарите си, ако имах време да поспя. Нужни са ни още доказателства.

— Ами намери ги — вдигна глава Лиа. — Не те карам да убиеш някого от тях — просто разкопай гробищата им. Докарай ми едно от онези приятелчета, в състояние, подходящо за аутопсия, и само след минути, с помощта на моя верен скалпел, ще мога да ти кажа дали е извънземен, или не.