Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 54

Ала дълбоко в себе си, Брайън осъзнаваше, че не греши в предположенията си. Въпреки безформените наметала и мълчанието, той знаеше кой стои пред него. Очите им изглеждаха празни и неподвижни, но тази празнота бе като на хищната птица, зърнала своята плячка. Тези очи можеха да гледат живота, смъртта, или разкъсаната плът със същата незаинтересованост и равнодушие. Брайън осъзна всичко това в миг, без да е била произнесена нито дума. Не изминал и няколко крачки, той вече си даваше сметка срещу какво се е изправил. Нямаше никакво съмнение и не би могло да има за човек, владеещ емпатията.

Групата смълчани мъже излъчваше равномерна, вледеняваща вълна на безчувственост. За един емпат не бе никак трудно да долавя чувствата на околните. Той преценяваше реакциите им като разкриваше техния емоционален заряд — внезапният интерес, омразата, любовта, желанието, приливите и отливите на чувствата, които придружаваха всяка мисъл, или действие. Емпатът неизменно следеше тази вълна, без да прави опит да изясни причините за появата й. Той е като човек, който плъзва поглед по многобройни разтворени пред него книги. Забелязва отделните букви, думите, изреченията и мислите, скрити зад тях без да фокусира съзнанието си, за да ги разбере.

Как тогава ще се почувства същият този човек, ако пред него има само празни страници? Книгите отново са разтворени, но думите ги няма. Той прелиства страниците, разтваря книгите напосоки, търси някакъв смисъл. Но не открива нищо. Само празни, бели листа.

По същия начин и магтерите бяха лишени от каквито и да било чувства. Долавяха се само далечни отгласи от микровълните, съпровождащи движението на нервните импулси на най-първично ниво — автоматичният контрол между нервите и мускулите, благодарение на който се поддържаха жизнените функции. И нищо повече. Брайън отчаяно опипваше за каквато и да било следа от чувства, но опитите му бяха напразни. Тези хора или бяха лишени от емоции, или ги прикриваха толкова умело, че вълните им не достигаха до него. Трудно му беше да определи кое от двете е истинската причина.

Изминало бе съвсем малко време, откакто Брайън стигна до тези изводи. А мъжете отсреща продължаваха да стоят неподвижно, без да откъсват очи от него. Не бяха нетърпеливи, нито пък изпитваха някакво любопитство. Знаеха, че е дошъл и очакваха какво ще предприеме. Безсмислено беше да го питат за намеренията му. Оставаха на него да реши как да постъпи.

— Дойдох, за да разговарям с Лиг-магтер. Кой от вас е той? — Брайън се подразни от начина, по който прозвуча гласът му в огромната зала.

Един от мъжете помръдна едва забележимо, за да привлече вниманието към себе си. Останалите стояха все така неподвижно. Чакаха.

— Нося послание до вас — този път Брайън заговори бавно, не само за да изпълни пустата зала с гласа си, но и за да пооправи обърканите си мисли. Трябваше да действа крайно предпазливо. Но какво да предприеме? — Аз съм от Фондацията в града, сигурно вече го знаете. Нося ви съобщение от народа на Ньорд.