Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 56

Нямаше време да стегне мускули и да скочи, успя само да се отпусне и да падне на една страна. Още преди да тупне на пода, умът му вече бе започнал да изчислява предстоящите бойни ходове. Лиг-магтер прелетя покрай него, спря и мигновено замахна с ножа назад. Брайън го подкоси с крак и противникът се строполи до него.

След секунда и двамата бяха на крака, лице в лице. Брайън зае единствената възможна позиция на невъоръжен срещу нападател с нож — присви юмруци, готов да отбие острието с опакото им, а предмишниците разположи така, че прикриваха жизненоважните точки на тялото му. Дисианецът се спусна в ниска атака, в последния момент прехвърли ножа от едната ръка в другата и замахна към гърдите на Брайън.

За втори път Брайън успя да се измъкне на косъм от удара. Лиг-магтер се биеше с неизчерпаема ожесточеност. Всяко действие бе изпълнено със смъртоносна сила и решимост. Ако Брайън продължаваше само да се защитава, изходът беше предрешен. Човекът с ножа щеше да победи.

При следващото нападение Брайън смени тактиката. Вмъкна се под ръката на противника и сграбчи китката, стиснала ножа. Пръстите му се свиха, здрави като стоманено менгеме и обгърнаха плътно китката и изпъкналите сухожилия.

Това бе единственото, което можеше да направи — да задържи ръката с ножа. Помагаше му не само преимуществото в сила, но и фактът, че бе израсъл на планета с по-силна гравитация. Съсредоточил бе всички усилия в свитите си пръсти, давайки си ясна сметка, че от тази хватка сега зависи животът му. Нищо друго нямаше значение — нито колената, които го блъскаха свирепо в гърдите, нито извитите нокти, които търсеха очите му. Опита се да извърна глава, но ноктите се впиха в кожата му и я разкъсаха, а от раната на ръката му бликаше кръв. Но всичко това бяха дреболии, които можеше да понесе. Животът му зависеше единствено и само от хватката на дясната му ръка.

Най-сетне Брайън успя да сграбчи и другата ръка на Лиг-магтер. За миг противникът замръзна. Двамата бяха достигнали равновесие в силите, опрели колене, дишащи шумно в лицата си. Качулката се бе свлякла назад, по време на схватката и чифт празни, хладни очи, се бяха вторачили в Брайън. Никаква следа от чувства не проникваше зад суровото, набръчкано лице на дисианеца. Бузата му бе разцепена от извит, белезникав белег, който достигаше ъгъла на устата, а лицето му изглеждаше разкривено в зловеща гримаса. Но само привидно, всъщност то бе безизразно, въпреки болката, която очевидно изпитваше Лиг-магтер.

Сега вече Брайън бе по-близо до победата — стига някой от останалите да не се намеси. Помагаха му по-тежкото тяло и преимуществото в сила. Дисианецът трябваше да пусне ножа, ако не искаше ръката му да бъде изкълчена. Но той не го направи. Брайън осъзна ужасен, че дисианецът не възнамеряваше да изпуска ножа — каквото и да се случи.

Разнесе се смразяващо изпращяване, тялото на дисианеца се разтърси, а ръката с ножа увисна безжизнено. И този път лицето на противника остана безизразно. Парализираните пръсти продължаваха да стискат дръжката на ножа. Лиг-магтер посегна с другата ръка, опитвайки се да изтръгне острието, за да го използва отново, макар и останал с една здрава ръка. Брайън замахна с крак и ритна ножа с всичка сила. Металното острие издрънча на пода и се изтърколи към другия край на залата.