Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 55

Настъпи тягостна тишина. Брайън бе твърдо решен разговорът да не продължава като монолог. Имаше нужда от някакви сведения, за да знае как да постъпи, да си състави представа за обстановката. Смълчаната група отсреща го подтискаше. Времето течеше бавно, най-сетне Лиг-магтер произнесе:

— Ньордците ще се предадат.

Едва ли можеше да има нещо по-необичайно и странно от това изречение. За първи път Брайън си даваше сметка, че значителна част от речта се основава на подлежащите емоции. Ако човекът отсреща бе вложил поне малко чувства, радост от победата, или дори слаб ентусиазъм, думите му вероятно щяха да означават: „Победа! Врагът е готов да се предаде!“ Но не това бе значението им.

Ако пък тонът бе приповдигнат в края на изречението, то щеше да се превърне във въпрос. „Ще се предадат ли?“ Но и това не бе скритият смисъл. Всъщност, изречението не носеше нищо повече от онова просто значение, което се криеше в съставящите го думи. Интелектуалният му смисъл можеше да се възприеме само в контекста на цялостната ситуация и то от човек, запознат с предисторията на събитията. И в никакъв случай от начина, по който звучаха думите. Човекът, който ги бе произнесъл, очакваше да получи единствено и само тази информация от Ньорд. На Брайън гледаха като на обикновен приносител, на нещо което неминуемо щеше да се случи. Самият той нямаше никакво значение за тях.

Последният факт беше жизнено важен. Щом не се интересуваха от Брайън, следователно животът му нямаше никаква стойност за тях. Дошъл бе като враг и враг си оставаше. А врагът трябва да се убива. Брайън внимателно проследи тази мисъл до край, осъзнавайки важността й за него. Беше построено съвсем логично, а логиката и само логиката можеше да му помогне в този момент. Със същия успех можеше да разговаря с роботи, или извънземни, ако се съдеше по емоционалната реакция, която получаваше.

— Не можете да спечелите тази война — само ще ускорите гибелта си.

Брайън вложи колкото се може повече убедителност в тези думи, като същевременно си даваше сметка за безсмислието на опита. Никаква реакция не последва отсреща. — Ньордците знаят, че разполагате с кобалтови бомби и са научили за вашата ракетна установка. Твърдо са решени да не рискуват. Съкратили са крайния срок с още един ден. Остава само ден и половина до мига, когато отгоре ще започнат да се сипят бомбите и всички вие ще загинете. Осъзнавате ли какво означава…

— Това ли е съобщението? — попита Лиг-магтер.

— Да — каза Брайън.

Две неща спасиха живота му в този момент. Първо, беше предположил какво ще се случи, когато съобщи посланието, макар да не беше съвсем сигурен. Но дори и подозрението се оказа в негова полза. А второто бе, че притежаваше рефлекси на Победител в Двайсетобоя и с тяхна помощ се измъкна само на косъм от смъртта.

От замръзнала неподвижност, Лиг-магтер се бе катапултирал в стремителна атака. Докато летеше напред, той извади изпод наметалото къс, извит нож. Ножът разцепи въздуха точно на мястото, където допреди секунда се намираше Брайън.