Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 48

— Верни ли са тези думи? — запита Улв.

— Да — кимна Брайън.

— Дори и да са верни — вметна Гебк — нищо не можем да направим. Бях с брат ми, когато тези предмети-думи започнаха да се сипят от небето. Изслушахме думите, а след това занесохме предмета на магтерите, за да ги попитаме какво да правим. А те взеха, че убиха брат ми, вместо да му отговорят. Магтерите винаги ни убиват, ако не ги слушаме.

— А в това послание се твърди, че ако се подчиняваме на магтерите ще загинем! — извика Улв с разтреперан глас. Не изглеждаше уплашен, по-скоро разгневен от напразните опити да прецени коя от двете страни говори истината. Светът който познаваше до този момент, бе изрисуван в черно и бяло, с някои дребни сивкави оттенъци, колкото да подчертаят разликата.

— Има начин да спрете войната без да пострадате, или да навредите на магтерите — намеси се Брайън, с надеждата, че ще успее да ги спечели за помощници.

— Кажи ни — изсумтя Улв.

— Няма да има война, ако успеем да се свържем с магтерите и ги накараме да се вслушат в думите ни. Казвате, че ви убивали. Научете ме, как да се държа с тях, как да разговарям и аз…

— Никой не може да разговаря с магтерите — намеси се жената. — Кажеш ли нещо различно и ще те убият — както убиха брата на Гебк. А как да се държиш с тях — по един начин, като ги слушаш. Такива са и никой не може да ги промени. — Тя отново се захвана да дъвче корени с изсъхналите си, напукани устни. Зъбите й изглеждаха стопени от непосилната работа.

— Права е Мор — закима Улв. — Никой не разговаря с магтерите. Нима имаме друг изход?

Брайън премести поглед от единия мъж, към другия, сетне се надигна. Ръката му неусетно се плъзна към дръжката на пистолета.

— Магтерите притежават бомби, които могат да унищожат Ньорд — планета съседна на вашата. Тя е като звезда в небето. Ако разбера къде са бомбите, ще се погрижа да ги отнесат и така няма да избухне война.

— Значи искаш да помогнеш на дяволите в небето, които са врагове на народа ни! — изкрещя Гебк и скочи. Улв го дръпна до себе си, но когато заговори, в гласа му не се долови предишната симпатия.

— Прекалено много искаш. Иди си веднага.

— Ще ми помогнете ли? Ще помогнете ли да спрем войната? — попита Брайън, почувствал, че е отишъл твърде далеч, но неспособен да спре. В гнева си бяха забравили истинската цел на посещението му.

— Прекалено много искаш — повтори Улв. — Върви си. Ще поговорим без теб.

— Кога пак ще се срещнем? Как да те открия?

— Ние ще те открием, ако решим да говорим с теб — приключи разговора Улв. Ако сметнат, че ги мами, никога вече нямаше да го потърсят. Но беше безсилен срещу това.

— Аз вече реших — Гебк стана и се загърна в парчето плат. — Сигурен съм, че лъжеш — също като небесните хора. Следващия път, когато те срещна, ще те убия. — Той се пъхна в тунела и изчезна от погледите им.

Нямаше какво повече да си кажат. Брайън на свой ред се промуши в тунела, като провери дали Гебк не дебне наблизо, а Улв го отведе до мястото, откъдето се виждаха светлините на Хоувстад. През целия път не промълви и дума, дори не махна с ръка, когато се стопи в мрака. Брайън потрепери в нощния хлад и се загърна в тънкото яке. Подтиснат и отчаян, той закрачи към топлите улици на града.