Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 47

Брайън почувства, че го гледат, обърна се и се усмихна на малкото момиче. Едва ли имаше шест години, но вече беше типичен дисианец във всяко отношение. Не отвърна на усмивката му, дори не промени каменното изражение на лицето си. Дъвчеше с механични движения корените, които й подаваше майка й. От време на време ги изплюваше в малката купичка, която пък пресипваше в едно гърне. Изплютите корени бяха обелени, а най-твърдата и неподатлива част от кората премахваха с някакво грубо сечиво. Процесът бе доста продължителен, а резултатът толкова жалък, че буквално не си заслужаваше усилията. От дебелия корен накрая остана съвсем тъничка и крехка сърцевина, която момичето веднага погълна лакомо. След това се захвана със следващия корен.

Улв остави глинената купичка и млясна доволно.

— Доведох те до града, както ти обещах — заговори той. — Но ти изпълни ли каквото каза?

— Какво е казал? — попита Гебк.

— Че ще спре войната. Спря ли я?

— Опитвам се да я спра — каза Брайън. — Но не е толкова лесно. Трябва ми помощ. Става дума за вашия живот — и на семействата ви. Ако се съгласите да ми помогнете…

— Каква е истината? — прекъсна го грубо Улв. — Непрестанно чувам различни неща и вече не мога да определя кое е вярно. Откак се помня, винаги сме изпълнявали каквото магтерите ни наредят. Носим им храна, а те ни дават метал, а когато е нужно и вода. Подчиняваме ли им се — не ни убиват. Не живеят като нас, но нали от тях получавам бронза, който е така необходим за инструментите. Казаха ни, че ще се сдобием с нов свят от небесните господари и това е добре.

— От небесните хора сме виждали само лошо — добави Гебк, — затова най-добре е да ги убиваме.

Брайън остана изумен от омразата, която таяха тези двама дисианци.

— Тогава, защо не ме уби, Улв? — попита той. — Още когато ме срещна в пустинята. Или одеве — защо попречи на Гебк?

— Можех да го направя. Но има нещо по-важно. Каква е истината? Да вярваме ли в онова, което сме правили открай време? Или да послушаме вашите думи?

Той подхвърли на Брайън пластмасова кутия, с размери колкото човешка длан. В единия край бе монтиран бутон, а по средата се виждаше миниатюрен говорител. В ъгъла бе залепена схема, на която се виждаше човек, натискащ бутона. Това беше миниатюрен магнетофон, с една натискане на копчето се осигуряваше достатъчно енергия, за да бъде възпроизведен записът.

Макар че гласът бе писклив, с металически тембър, отделните думи се различаваха ясно. Той призоваваше дисианския народ да не се подчинява на магтерите. Поясняваше, че започнатата от тях война можела да завърши само по един начин — с унищожаването на Дис. Надежда имало само в незабавното разоръжаване.