Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 49

Малко преди зазоряване стигна сградата на Фондацията — на входа естествено стоеше друг пазач. Въпреки заплахите и оглушителните удари по вратата, той категорично отказа да я отвори, докато не се появи съненият, прозяващ се Фоусел. Още щом видя Брайън, той започна да мърмори навъсено, но беше прекъснат от заповедта да се облече и незабавно да се яви на доклад. Все още неизгубил доскорошното си вдъхновение, Брайън изтича в кабинета и с влизането започна да ругае натегливия тъпанар, който бе включил климатичната инсталация на пълна мощност. Този път не само я спря, но и извади няколко по-важни части, за да се предпази срещу бъдещи опити да бъде простуден.

Малко след това се появи Фоусел и се прозя шумно, прикривайки устата си с ръка — явно беше от хората с ниско сутрешно ниво на кръвната захар.

— Преди да удариш пода с нос, излез и направи кафе — нареди му Брайън. — За мен също.

— Не е необходимо — отвърна Фоусел и изправи рамене. — Ще се обадя в столовата да ни направят — думите бяха произнесени с възможно най-ледения тон.

В ентусиазма си Брайън бе забравил напълно за атмосферата на омраза, която преднамерено бе създал около себе си.

— Както желаеш — отвърна той. — Но следващия път, когато се прозееш пред мен, ще го впиша в досието ти. Ясно ли е? А сега — да чуя нещо повече за връзките на организацията с дисианците. Как ни възприемат тук?

Фоусел се задави и преглътна мъчително поредната прозявка.

— Като хора, лишени от разсъдък, сър. Местните ненавиждат всички чужденци, споменът за първата евакуация е бил предаван през вековете като злощастна легенда. Смятат, че ние също ги мразим и че трябва да се махаме от тук. А ние не само, че не си тръгваме, но и ги тъпчем с храна, лекарства, снабдяваме ги с даровете на цивилизацията. Може би затова все още ни търпят. Според мен ни мислят за идиоти със склонност към добрини и докато не им създаваме проблеми ни позволяват да живеем сред тях. — Той се бореше мъжествено с поредната надигаща се прозявка. Брайън се извърна с гръб, за да му позволи да си поеме свободно дъх.

— А ньордците? Какво знаят за нашата работа? — Застанал до прозореца, Брайън огледа покритите с прах сгради, чийто контури се очертаваха на фона на изгрева над пустинята.

— Ньорд е сред планетите, които активно подпомагат нашата организация. Те са напълно в течение на дейността ни. Съдействат ни с каквото могат.

— Значи сега е моментът да поискаме още. Можете ли да ме свържете с главнокомандващия космическата блокада?

— Разполагаме с директна връзка, снабдена със заглушаващо устройство срещу подслушване. Веднага ще се заема. — Фоусел заобиколи бюрото, вдигна слушалката и натисна няколко копчета. Екранът трепна и се изпълни с белезникави вълни от заглушаващото устройство.