Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 50

— Достатъчно, Фоусел — каза Брайън. — Ще разговарям насаме. Как се нарича главнокомандващият?

— Професор Крафт — той е физик. На Ньорд нямат военни, използвали са познанията му при конструирането на бомбите и енерго-оръдията. А след това са го назначили за главнокомандващ.

Фоусел тръгна към вратата и на излизане се прозя с облекчение.

Главнокомандващият професор бе на преклонна възраст, с посивели коси и гъста мрежа от бръчици около очите. Изображението трепна за последен път и се изясни. Връзката бе установена.

— Вие трябва да сте Брайън Бранд — заговори професорът. — Съжалявам за приятеля ви, Айджел и за останалите, които загинаха. Уверен съм, че високо сте ценили приятелството на човек като Айджел.

— Да… така е — отвърна Брайън, все още неспособен да събере мислите си. Малко трудно му беше да се върне към онзи отминал момент, след като непрестанно го занимаваше въпросът как да спаси планетата. — Много мило, че го казвате. Но сега искам да науча някои неща от вас.

— Каквото пожелаете — на ваше разположение сме. Преди да започнем обаче, искам да ви предам признателността на нашия консул за помощта, която ни оказвате доброволно. Дори и да се наложи да изстреляме бомбите, няма да забравим колко много направи вашата организация, за да предотврати конфликта.

Брайън отново бе заварен неподготвен. В първия миг се осъмни в честността на Крафт, после си даде сметка, че човекът отсреща е движен изцяло от хуманни подбуди. Това бе още една причина за Брайън да потърси начин за да сложи край на войната без да пострадат и двете страни. А след това с удоволствие щеше да посети Ньорд и да се запознае с народа й в неговата естествена среда.

Професор Крафт изчакваше търпеливо Брайън да продължи.

— Все още се надявам, че войната може да бъде спряна. Затова исках да поговоря с вас. Решил съм да се срещна с Лиг-магтер, но ми се иска да разполагам с някаква официална причина. Поддържате ли връзка с него?

Крафт поклати глава.

— Не. Не точно връзка. В началото на конфликта му изпратих радиопредавател, за да можем да разговаряме директно. В отговор обаче получих само един ултиматум, от името на всички магтери. От нас бе поискана безусловна капитулация. Предавателят все още е включен, но магтерът предупреди, че ще отговори само, когато условието му бъде изпълнено.

— Едва ли ще го чуе някога — подхвърли Брайън.

— Не бих казал — тази възможност не беше изключена. Брайън, надявам се разбирате, колко трудно ни беше да вземем решението за бомбардирането на Дис. Немалко хора, включително и аз — гласувахме за безусловна капитулация. Другите спечелиха с минимална преднина.

Брайън вече бе започнал да привиква с тези психологически изненади и този път успя да скрие изненадата си.

— Има ли на планетата ваши хора? Разполагате ли с войници, на които да разчитам, в случай на необходимост? Надеждата е твърде малка, но ако все пак открия къде са тези бомби и установката, бихме могли да ги унищожим с ненадейна атака.

— Нямаме хора в Хоувстад — всички, които не се включиха своевременно в евакуацията, бяха убити. Тук, на борда, разполагам с отряд за специално предназначение, в случай, че открием местонахождението на бомбите. Дисианците си дават сметка, че ги превъзхождаме в численост и оръжейна технология и затова правят всичко възможно да запазят в тайна разположението на установката. Освен това разполагах с технически персонал и множество доброволци, които също участваха в издирването на бомбите. Никой от тях не можа да се похвали с успех, повечето бяха избити малко след приземяването. — Крафт се поколеба за миг. — Долу има още една група. Длъжен съм да ви известя за нея — трябва да сте запознат с всички действащи фактори. Някои наши сънародници останаха в пустинята извън Хоувстад. Не ги подкрепяме официално, макар да разполагат с поддръжката на немалка част от населението. Това са буйни млади хора, които водят партизанска война, нападат селищата на дисианците и ги унищожават — без особен принос за разрешаване на конфликта. Опитват се да открият бомбите със силата на оръжието.