Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 45

Достатъчно беше да обиколи няколко потънали в мрак улички, за да си даде сметка за огромната разлика, между живота на Дис и всички останали места, които бе посещавал. Хоувстад — името на града — на местен език означаваше буквално „средище“. Названието говореше само за себе си. Единствено присъствието на хора от други планети го превръщаше в някакво подобие на град. От двете страни на улиците се редяха запустяли сгради, с надписи от различните рудодобивни компании, търговски представителства, или агенции за космически транспорт, които отдавна си бяха отишли. Тук-там блестяха самотни светлини, включени автоматично, но повечето сгради тънеха в мрак, подобно на дисианските жилища. Що се отнася до последните, срещаха се доста рядко и изглеждаха съвсем не на място сред изоставените строителни площадки и помръкналите чуждоземни сгради. Брайън приближи към входа на една от тези сгради и на светлината от уличната лапна прочете надписа „ВЕГИАНСКА МЕТАЛУРГИЧНА КОМПАНИЯ“. Вратата не беше заключена, прозорците тъмнееха и Брайън вече обмисляше дали да не проникне вътре, когато за пръв път почувства, че го следят.

В началото долови слаб шум, който почти веднага се стопи в нощта. Едва ли щеше да му обърне внимание, ако цялото му тяло не беше нащрек. Някой се прокрадваше зад него, под прикритието на тъмнината. Брайън се притаи до стената. Малко вероятно беше човекът който го следеше, да не е дисианец. Внезапно си спомни за отрязаната глава на Мерв, която бяха открили една сутрин пред вратата.

Айджел го бе научил да владее емпатията си и Брайън реши да се възползва от нея. Трудно беше да работи в тъмното, чувстваше се двойно по-неуверен. Дали наистина долавяше някаква емоционална реакция, или просто си въобразяваше? На всичко отгоре, чуждото присъствие му се стори познато. Изведнъж си спомни.

— Улв… — произнесе той, съвсем тихо. — Аз съм — Брайън.

Той се приведе, готов за атака.

— Зная… — също така тихо отвърна другият. — Не говори. Продължавай в посоката, която следваше одеве.

Излишно беше да задава въпроси. Брайън се обърна без да губи време и продължи, както му бяха наредили. Сградите се смаляваха и не след дълго почувства под краката си пясъка от пустинята, която покриваше цялата планета. Не беше изключено да му готвят клопка. Трудно бе да определи с точност на кого принадлежеше гласът преди малко. Но трябваше да рискува. От мрака на нощта изскочи нечия тъмна фигура и положи горещата си длан на рамото му.

— Аз ще вървя отпред. Следвай ме без да изоставаш.

Този път думите бяха произнесени с ясен глас и Брайън позна притежателя им.

Без да чака отговор, Улв се извърна и потъна в мрака. Брайън побърза да го последва и двамата продължиха да крачат, рамо до рамо, сред пясъците. Постепенно под краката им се появи по-твърда почва, като от спечена глина. Навлязоха сред ниски скали, разделени от осеяни с камънак клисури. Улв избра една по-тясна клисура и хлътна в нея. След известно време свиха зад издатина в скалата и Брайън забеляза слаба светлина, която идеше от отвора в стената отсреща.