Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 30

Когато на изток се зазори, той спря, усещайки задъхана болка в гърдите си, за да се ориентира на светло за посоката преди да избледнеят звездите. Начерта с ръка в пясъка стрелка, сочеща на север, сетне ориентира маршрута си по нея, а когато приключи, отпи глътка вода за да промие устата си и приседна в пясъка, до отпуснатото тяло на жената.

Хладни огнени пръсти се пресегнаха в небето и разгониха звездите. Гледката беше великолепна, от възхищение Брайън забрави умората си. Де да имаше някакъв начин да я увековечи. Най-добре в четиристишие. Достатъчно късо, за да бъде запомнено и достатъчно сбито, за да изразява каквото е необходимо. Беше се представил доста добре в състезанието по четиристишия, също част от Двайсетобоя. Но тази гледка изискваше нещо по-особено. Тейнд, неговият учител по поезия, вероятно щеше да остане възхитен.

— Какво си дърдориш? — попита го Лиа, докато разглеждаше профила му на фона на бледнеещия мрак.

— Поема — отвърна той. — Шшт. Почакай малко.

За Лиа това беше прекалено, след всичко преживяно от предишната нощ. Тя започна да се смее, заливаше се, особено след като я погледна намръщено. Едва когато долови надигащата се истерия, направи опит да спре напиращия в нея смях. Слънцето изскочи на хоризонта, окъпа всичко в неочаквана топлина и Лиа извика уплашено.

— Гърлото ти е прерязано! Ще умреш от кръвозагуба!

— Нямам намерение — отвърна той и докосна с върховете на пръстите засъхналата кръв по шията си. — Трябва да съм се одраскал.

Ненадейно го споходиха неприятни спомени за среднощната битка и убийствата. Лицето му се сгърчи. Лиа не забеляза промяната в настроението му, беше заета да рови във вързопа с дрехи, който Брайън бе взел. Брайън вдигна ръце и се зае да масажира с пръсти изкривеното си лице, за да прогони неприятната гримаса. Споменът се оказа дори по-болезнен от раната. Колко лесно бе да убиваш! Трима. И колко близко до под повърхността на цивилизования човек се криеше животинското! Неведнъж беше използвал снощната хватка в критични моменти, но винаги бе въздържал да прилага смъртоносен натиск. Знаеше, че не бива да пресича границата, че умението да се бие е само част от играта — макар именно на него да дължеше победата си в Двайсетобоя. А ето че беше достатъчно да загине негов приятел и той се бе превърнал в убиец. Вярваше в ненасилието и свещения дар на живота, но само до първото изпитание, на което беше подложен. А след това бе убил без колебание. И най-странното беше, че не изпитва никакво чувство за вина, дори сега. Вярно, шокът от неочакваната промяна си казваше своето. Но не беше само това.

— Повдигни брадичка — нареди Лиа, докато отвърташе капачката на шишето с антисептик, което бе открила в аптечката. Той я послуша и почувства как хладната течност облива шията му, а кожата около раната започна да го смъди. Беше напълно замърсена, така че повече работа биха свършили няколко таблетки антибиотик, но Брайън реши да премълчи разсъжденията си. Докато се грижеше за него, Лиа бе забравила за малко тревогите си. Брайън на свой ред постави малко антисептик на охлузеното й чело, а тя изписка и се отдръпна. Накрая и двамата глътнаха по една таблетка антибиотик.