Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 28

— Повикай обратно кораба! — каза тя и в гласа й се долови надигащата се истерия. — Не можем да останем тук сами. Айджел е мъртъв, всичко пропадна. Трябва да се махаме…

Има неща, които не могат да бъдат казани внимателно, колкото и неприятни да са. Това беше едно от тях.

— Съжалявам, Лиа, но не можем да се свържем с кораба. Айджел беше застрелян с йонна пушка, а дистанционното в ръцете му сега е разтопена топка метал. Не ни остава друго, освен да вземем пустинохода и да се отправим към града. Тръгваме веднага. Опитай се да станеш, чакай, ще ти помогна.

Тя се надигна мълчаливо и тръгна към колата, а той я последва. Над главите им изгря огненочервена луна. На светлината й Брайън за първи път забеляза разтворения заден капак на пустинохода и замръзна на място.

— Какво има? — прошепна Лиа.

Вдигнатият капак на двигателя можеше да означава само едно и Брайън вече се досещаше какво ще открие вътре. Нападателите бяха изпипали грижливо всичко. За краткото време, с което са разполагали, те бяха обезвредили не само водача, но и двигателя. Разкъсаните и изтръгнати кабели бяха озарени от червеникава нощна светлина. Невъзможно беше да поправят повредата.

— Мисля, че ще се наложи да вървим — каза той, като се стараеше да прикрие отчаянието си. — Едва ли сме на повече от сто и петдесет километра от Хоувстад, или както се казваше градът, в който трябваше да отидем. Ще стигнем за не повече от…

— Никъде няма да стигнем. Ще умрем. Тази планета е като гигантска смъртоносна клопка. Да се връщаме на кораба! — последните думи бяха извикани с истеричен глас.

Безсмислено беше да я убеждава или да й обяснява отново. Очевидно поведението й се дължеше на сътресението от удара. Брайън я настани наблизо и се зае с подготовката за предстоящия поход.

Първо дрехите. С всяка измината минута пустинният въздух ставаше все по-студен, а нажежените от слънцето пясъци изстиваха. Лиа неусетно започна да трепери, Брайън преобърна обгорения й сак, намери по-дебели дрехи от леката туника, с която беше облечена и я загърна. Багажът не беше много — манерката от колата и комплекта за първа помощ, който откри в кабината. Не разполагаха нито с карта, нито с радиопредавател. По всичко изглежда, че ориентирането в пустинята ставаше с помощта на компас. Пустиноходът бе оборудван с електрически жирокомпас, който обаче в момента беше безполезен. За всеки Брайън свери данните от него с предполагаемото местонахождение на Хоувстад и откри, че посоката съвпада със следите, издълбани в пясъка. Явно колата бе дошла направо от града. Можеха да се ориентират по тези следи.

Времето напредваше. Обстановката налагаше да поемат на път час по-скоро и Брайън си даде сметка със съжаление, че няма да успее да погребе труповете на загиналите. Все пак реши да ги прибере в кабината, колкото да ги запази от набезите на дисианските зверове. Заключи вратата, а ключа запрати в мрака. Лиа се бе унесла в сън и той я побутна внимателно.