Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 32

— Сигурно отрова — отбеляза Брайън и обърса обувката си в пясъка. — Това нещо е твърде опасно, за да го преследваме — ако нямаме сериозна причина. Да тръгваме.

Малко преди обед Лиа падна. Искаше да продължи, но тялото й отказваше да я слуша. Тънките подметки на обувките й не можеха да я предпазят от нагорещения пясък и ходилата й се бяха покрили с болезнени мехури. Топлината я смазваше, извираше от пясъците и полъхваше като от нагорещена фурна. Въздухът беше с металически привкус и изсушаваше непрестанно лигавицата на устата. Всеки удар на сърцето й отекваше болезнено в охлузеното място, струваше й се, че главата й ще се пръсне от болка. Беше разкопчала късата туника — въпреки възраженията на Брайън, че щяла да я запази от топлината — и сега я усещаше, прилепнала плътно по тялото й, пропита от пот. Вдигна ръце и я разкъса, в отчаян опит да си поеме дъх. Нищо не можеше да я скрие от тази нетърпима горещина.

Напеченият пясък изгаряше болезнено коленете й, но Лиа нямаше сила да се надигна. Силите й се бяха стопили с падането. Затвори очи и пред нея се завъртяха някакви гигантски кръгове.

Брайън премигна през свитите като цепки клепачи и едва сега забеляза, че Лиа е паднала. Вдигна я на ръце и я понесе — също като предната нощ. Остана изненадан от горещото докосване на тялото й. Кожата й беше ярко розова. Късата туника бе разкъсана, едната й гърда стърчеше нагоре, повдигаше се и се спускаше в неравен ритъм. Брайън обърса потната си длан, докосна кожата и почувства колко е нагорещена и изсъхнала.

Термичен шок, с всички присъщи симптоми. Суха, зачервена кожа, неритмично дишане. Температурата й се покачваше бързо, което означаваше, че тялото й се е отказало да се бори с топлината.

Нищо не можеше да стори, освен да се помъчи да я предпази от жегата. Отмери мъничка доза вода, наля я в устата й и тя преглътна конвулсивно. Тънката дреха не можеше да я предпази от слънцето. Притисна я до себе си и закрачи към хоризонта. Една по-висока скала хвърляше миниатюрна сянка и Брайън се насочи към нея.

Скрит от преките лъчи на слънцето, пясъкът в подножието на скалата изглеждаше почти студен. Когато я положи върху него, Лиа отвори очи и го погледна през мъгла от болка. Искаше да му се извини за своята слабост, но не можа да прокара нито дума през пресъхналото си гърло. Тялото му се полюшваше в нагорещения въздух като разлюляно от вятъра дърво.

От изненада тя отвори очи и за миг съзнанието й се проясни. Брайън наистина се полюшваше. Изведнъж Лиа си даде сметка, колко безропотно бе разчитала на неизчерпаемата му сила, а ето че сега краят бе близо. Мускулите по цялото му тяло се свиваха мъчително и Брайън всеки миг щеше да изгуби равновесие. Той изви шия и разтегна устни в безгласен вик, по-ужасен от какъвто и да било звук. А сетне изкрещя и тя, когато видя как очите му се обръщат, оставяйки само празните бели ябълки, които се вторачиха безжизнено в нея. Брайън се строполи назад, с глух тътен, като отсечено дърво. Дали беше в безсъзнание, или мъртъв, не можеше да определи. Дръпна го за крака, но беше прекалено тежък, за да го изтегли на сянка.