Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 27

Съществуват немалко опасни и глупави действия, които непредпазливият е готов да предприеме, като да пуши в близост до варели с високооктанов бензин, или да си пъха пръстите в електрически контакт. Почти толкова опасно и смъртоносно е да нападнеш някой Победител в Двайсетобоя.

Двама души се нахвърлиха едновременно върху Брайън, но това нямаше особено значение. Първият загина мигновено, една стоманена ръка стисна гърлото му с такава невероятна сила, че големите шийни кръвоносни съдове бяха разкъсани, а мозъкът се изпълни с множество кръвоизливи. Вторият имаше достатъчно време за да изпищи, но викът му бе прекъснат от същата ръка, притиснала ларинкса като в менгеме.

Брайън се надигна и затича приведен, с пистолет в ръка, оглеждайки района на битката. Повече противници нямаше. Едва когато докосна топлото тяло на Лиа, почувства как го напуска жаждата да убива. Изведнъж усети болката и умората, дишаше на пресекулки, а тялото му бе покрито с гъста пот.Прибра пистолета и прокара пръсти по челото й — в единия край напипа ожулено. Гърдите й се повдигаха и спускаха ритмично. Изглежда се беше ударила в нещо, когато я събори. Ала само така можеше да й спаси живота.

Брайън приседна до нея и си наложи да се отпусне, като пое няколко пъти с пълни гърди. Почувства се по-добре, ако се изключше болката в шията. Опипа с ръка и пръстите му се заплетоха в тънката стоманена жица, завършваща с дръжки на двата края. Стисна внимателно дръжките и измъкна жицата, впила се на места дълбоко в кожата на шията му. Ако не беше плътният слой мускули под нея, убиецът със сигурност щеше да го удуши. Брайън захвърли омразното оръжие в мрака, откъдето бе дошло.

Стараеше се да не мисли за хората, които бе убил преди малко. Знаеше, че е безполезно, но въпреки това потърси обгореното тяло на Айджел. Достатъчно беше да докосне напуканата, овъглена кожа. Лиа изпъшка в тъмнината зад него, Брайън прескочи трупа и надникна през люка в пустинохода. Водачът беше прегърбен върху кормилото, очевидно задушен от същата гарота, с която се бяха опитали да убият и Брайън. Измъкна тялото му, положи го внимателно на пясъка и склопи изцъклените му очи. До седалката бе окачена манерка, взе я и я отнесе на Лиа.

— Главата ми… Божичко, как ме боли само — изпъшка тя.

— Ожулила си я малко — успокои я той. — Пийни си вода и ще се почувстваш по-добре. Подпри се на мен. Всичко свърши, така че можеш да си починеш.

— Айджел е мъртъв! — извика Лиа, внезапно осъзнала какво се е случило. — Те го убиха! Какво стана после? — тялото й се напрегна, тя се помъчи да стане, но Брайън я обгърна с ръка.

— Ще ти кажа. Само не се опитвай да ставаш. Имало е засада — застреляха Вион, убили са и водача на пустинохода. А също и Айджел. Били са трима — вече са мъртви. Съмнявам се наблизо да има още, ако се опитат да ни доближат, ще ги чуя. Ще изчакаме няколко минути, докато се оправиш, а след това изчезваме с пустинохода.