Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 26

— Знам я тази теория — но с това не мога да спра потенето — отряза го тя.

— Е, това да ти е грижата — подметна Айджел. Той самият изглеждаше като полиран балон, обут в къси гащи. След като изгълта бутилката с бира, измъкна от хладилника следващата. — Пийнете си бира.

— Не, благодаря. Току виж съм се разпаднала отвътре. На Земята никога не…

— Отнеси багажа на професор Морийз — прекъсна я Айджел. — Вион е наблизо, получих сигнала. Изпращам кораба обратно, преди да са го засекли местните.

Още щом отвориха външния люк, в лицата ги лъхна горещ и сух въздух, сякаш бяха попаднали в разпалена фурна. Брайън долови измъченото възклицание на Лиа. Тя се запрепъва по на стълбичката, а той я последва, натоварен с багажа и пакетите с екипировка. Пясъкът, все още нагрят от дневната жега, го изгаряше дори през дебелите подметки. Айджел вървеше последен, с дистанционния прибор в ръка. Веднага щом се отдалечиха на необходимото разстояние, той подаде сигнал и стълбичката се прибра като гигантски език. Люкът се затвори с металическо дрънчене и малко след това корабът се издигна и се насочи безшумно към предварително зададената орбита, а пламъкът му се изгуби сред звездите.

Светлината от тях едва стигаше за да се огледат сред морето от пясъчни дюни. С едва доловимо бръмчене на едно от близките възвишения се изкачи пустиноход със загасени светлини и спря, за да ги изчака. Вратата на пустинохода се открехна, Айджел пристъпи към нея и всичко се случи в миг.

Тялото на Айджел избухна във виолетови пламъци, кожата му се напука и почерня. Не беше изминала и секунда, а той вече бе мъртъв. Втори огнен стълб изригна в непосредствена близост до колата, последван от болезнен предсмъртен вик.

А Айджел бе умрял без да промълви и дума.

Още при първия електрически пукот Брайън се хвърли встрани, захвърляйки багажа. Блъсна се в Лиа и я събори на земята. Надяваше се, че ще има достатъчно разум, за да не вдига излишен шум. Това бе единствената му съзнателна мисъл, всичко останало бе извършил рефлексивно. Сграбчи я и се затъркаля, колкото се може по бързо.

Пламъците от поредния електрически заряд изригнаха на мястото, където бяха преди миг, багажът и пакетите пламнаха. Този път Брайън беше готов и побърза да се притисне плътно в пясъка. От мрака зад пустинохода блесна поредният изстрел от йонна пушка. Брайън вече бе измъкнал оръжието си. Когато малко преди кацане Айджел му беше подал ракетен пистолет, Брайън бе нагласил кобура без да задава излишни въпроси. Но не предполагаше, че ще му потрябва толкова скоро. Стиснал дръжката с две ръце, той затвори очи и остави тялото му да се прицели в посоката, където бе забелязал последния изстрел. Миниатюрната ракета полетя с пронизително свистене в мрака, последваха я още няколко изстрела. Нито една от тях не пропусна целта. Нечие тяло се строполи приглушено в пясъка и издъхна.

В мига на изстрела Брайън почувства тежък удар в гърба и пронизваща болка около шията си. Обикновено, когато се сражаваше, Брайън се стараеше да запази хладнокръвие и да не позволява на каквито и да било странични мисли да го разсейват. Освен това Айджел, приятел и анвхарец също като него, бе загинал току що и Брайън с радост посрещна възможността да отмъсти за загубата.