Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 25

— Говори Айджел. Отпечатък на ретината номер 490-Бджи 4–67 — което е и кодът, за да ме пропуснете през блокадата. Ще сверите ли данните?

— Няма нужда, благодаря ви. Ако обичате, включете записващото устройство. Трябва да ви предам съобщение от Прим-четири.

— Готови за запис — докладва Айджел. — Дявол да го вземе! Проблеми още с пристигането, а до атаката остават само четири дни. Прим-четири е кодовото название на щаба, разположен на Дис. За щастие, взели сме известно количество фиктивен товар, така че можем да кацнем направо на космодрума. Изглежда има промяна в плана, а това хич не ми харесва.

Без особено усилие, Брайън можеше да почувства скритата зад тези думи тревога. Очевидно нещата долу не се развиваха в положителна посока. Не след дълго съобщението беше декодирано, Айджел го дръпна от принтера и плъзна поглед по ситно изписания текст. Накрая изсумтя недоволно, захвърли го на масата и излезе. Брайън се наведе за да го прочете отблизо.

АЙДЖЕЛ АЙДЖЕЛ АЙДЖЕЛ КАЦАНЕ КОСМОДРУМА ОПАСНО ИЗБЕРЕТЕ НОЩНО ПРИЗЕМЯВАНЕ КООРДИНАТИ 46 Д92 МН75 ИЗСТРЕЛЯЙТЕ КОРАБА С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ ВИОН ЧАКА СРЕЩА КРАЙ КРАЙ КРАЙ

Нощното кацане бе за предпочитане, от съображения за сигурност. Извършиха го по прибори, предполагаше се, че дисианците не разполагат с локатори, за да ги засекат. Стрелката на висотомера замря на нула и мекото разтърсване на корпуса бе единственият признак, че са се приземили. Всички светлини в кабината бяха изключени, само пулта за управление сияеше във фосфоресциращо-синьо. Инфрачервеният екран бе изпъстрен с многобройни блестящи точици — топлинно излъчване от нагорещения пясък и камъните. Нищо не се движеше по него, липсваха и характерните признаци за екраниран атомен генератор.

— Дошли сме първи — обяви Айджел, затъмни стъклата на илюминаторите и включи осветлението в кабината. Присъстващите премигнаха, а лицата им бяха покрити с пот.

— Трябва ли да е толкова топло в кораба? — намуси се Лиа, докато бършеше челото си с вече подгизналата кърпичка. Брайън я погледна. Беше свалила плътните дрехи и изглеждаше съвсем крехка и слабичка. Плътно прилепналата по тялото й туника едва достигаше средата на бедрата — и не скриваше почти нищо. Макар и дребна, тя определено бе женствена. Гърдите й бяха твърди, добре оформени, талията й бе съвсем тъничка, като великолепна прелюдия към извивката на бедрата.

— Да се обърна ли, за да ме разгледаш отзад? — запита го тя. Петте дни, прекарани в съжителство с нея, го бяха научили, че е най-добре, ако оставя подобни подхвърляния без коментар. Всякакви опити за остроумничане само можеха да влошат положението.

— На Дис е далеч по-топло, отколкото в кабината — каза той, за да смени темата. — Повишихме температурата за да привикнат телата ни с…