Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 24

— Съвсем нормално. Земята е резервоар за дегенерирали гени. Превити гърбове, закърнели апендикси, късогледство. Ако не бяха университетите им и специалистите, които готвят, отдавна да сме престанали да ги използваме.

— Защо я излъга за Фондацията?

— Защото е тайна — добра причина, нали? — Айджел изръмжа гневно и застърга с лъжицата по дъното на празния съд. — По-добре хапни нещо. Ще ти даде сила. Фондацията трябва да запазва съществуването си в тайна, ако иска да постигне нещо. Най-добре ще е тази жена да не знае нищо за нашата истинска работа, когато се върне на Земята. Ако пък я сметнем за подходяща, никога не е късно да я завербуваме. Съмнявам се обаче, че ще пожелае да ни сътрудничи. Особено след като разбере, че нямам нищо против да хвърлим няколко водородни бомби на Дис — ако не успеем да попречим на войната.

— Не мога да повярвам!

— Чу ме съвсем добре. Няма какво да се цъклиш и да се преструваш на невинен. Ако се провалим, предпочитам аз да изстрелям тези бомби, вместо ньордците. Това може да ги спаси.

— Да ги спаси ли — та те всички ще бъдат смъртоносно облъчени! — извика Брайън, задъхвайки се от гняв.

— Не дисианците. Говоря за ньордците — тях искам да спася. Престани да стискаш юмруци, седни и си хапни малко торта. Много е вкусна. Ньордците единствени са от значение в случая. Планетата им е една малка райска градина. Когато Дис била откъсната от останалия свят, жителите й се превърнали в обезумяла тълпа от самоубийци. Съвсем обратното било на Ньорд. Там можеш да оцелееш само като протегнеш ръка и откъснеш най-близкия плод. Населението е малобройно, образовано, интелигентно. Но вместо да го ударят на живот, те са изградили обществото си на разумни принципи. Не технологични — когато ги открили наново не познавали дори вътрешната страна на колелото. Но всички до един се оказали невероятно специалисти в области като философията на човешкото общуване и междуличностните взаимоотношения — неща, за които технологичните цивилизации никога не са намирали време. За Фондацията това било като обетована земя — работим с тях от мига на откриването им. Не толкова да ги насочваме в желаната посока, колкото за да ги предпазваме от неочаквани удари, които биха могли да унищожат този изключително интересен експеримент. Но май ще се провалим. Ненасилието е втора природа за тези хора — те притежават жизненост без да се опират на идеята за унищожението. Представи си само какъв удар ще бъде за житейските им принципи и философията им, ако се наложи да погубят Дис, само за да оцелеят. Просто ще се превърнат в поредния свят, където е важен принципът „изяж, или ще бъдеш изяден“.

— Все едно, че ми говориш за рая.

— Не се подигравай. И там хората си имат противоречия. Само че се опитват да живеят в разбирателство, без насилие и може би някой ден това ще се окаже ключът към оцеляването на човечеството. Заслужава си да се грижим за тях. А сега отивай да учиш дисиански и да прегледаш докладите. И да си свършил преди кацане.

VI

— Идентификация, моля.

Вежлата подкана някак не се връзваше с изображението от екрана. Космическият кораб, който ги пресрещна, когато навлязоха в дисианска орбита, се оказа кръстосвач. Още преди да осъществят връзка, зловещият купол с оръдията върху корпуса му се бе прицелил в тях. Айджел побърза да премине на канала за междукорабна комуникация.