Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 23

— И докога е ултиматумът? — запита Лиа.

— Разполагаме с десет дни. Ако дотогава не настъпи промяна в ситуацията, искат или не, ньордците ще бъдат принудени да унищожат всичко живо на Дис. Уверявам ви, че не желаят да го сторят. Ще го направят само заради собственото си оцеляване.

— Какво се иска от мен? — вдигна вежди Лиа, докато преглеждаше папката с данните. — Нищо не разбирам от нуклеоника, нито от хиперпространствени установки. Аз съм екзобиолог с втора специалност антропология. С какво бих могла да ви помогна?

Айджел сведе поглед към нея и почеса замислено пълната си брадичка.

— Ето, че възстанових напълно вярата в помощниците си — заговори той. — Подобна комбинация трябва да е доста рядка — дори на Земята. Вие сте хилава като недохранено пиле, но достатъчно млада за да оцелеете, ако не ви изпускаме от очи. — Той вдигна властно ръка за да спре възмутения отговор на Лиа. — Стига сме се дъвкали. Нямаме време. Ньордците са изгубили над трийсет агенти, в търсене на злополучните бомби. Убити бяха и шестима от сътрудниците на нашата фондация — включително и моят предшественик, ръководителят на операцията. Доста опитен агент, но струва ми се е подходил погрешно към задачата. Според мен проблемът не изисква силови решения, а по-скоро е от културно естество.

— Я да чуя пак — по-високо! — обади се намръщено Лиа. — Досега улавях само пукане в слушалките.

— Това е старият проблем на генезиса. Като Нютон и падналата ябълка, Ливай и хистерезиса или откриването на хиперпространството. Всяко нещо си има начало. Ако можем да разберем защо тези хора са така твърдо решени да загинат, може би ще намерим търсения изход. Забележете — нямам никакво намерение да продължавам с издирването на бомбите, или хиперпространствената установка. Онова, което искам от вас е да открием начин, за да спрем предстоящото глобално убийство.

— Май си по-умен, отколкото изглеждаш — каза Лиа и побутна встрани папката. — Можеш да разчиташ на моята чистосърдечна подкрепа. А сега, ако някой от двамата присъстващи джентълмени бъде така добър да ми покаже стая със здрава заключалка, смятам да си легна и да поразгледам доклада. Не ме събуждайте, аз ще ви се обадя, ако ми трябва закуска.

Брайън не беше съвсем сигурен дали говори сериозно, или се шегува, и затова сметна за най-добре да премълчи. Отведе я в единствената празна кабина — с ключалка на вратата — а след това се върна при Айджел. Победителят седеше в кухненския отсек и нагъваше някакъв желиран сладкиш, изпълващ съд с размери на кофа.

— Не е ли малко дребна за жена от Земята? — попита Брайън. — Главата й едва достига брадата ми.