Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 16

— Смърт — произнесе Брайън. — Това ужасно усещане за надвиснала смърт. Не само хората на Дис ще умрат. Имах чувството, че ще загине и частица от мен.

— Не от теб — а от мен — поправи го Айджел и Брайън си припомни първата нощ, когато бе чул гласа му. — Става дума за моята собствена смърт и очевидно тя не е далеч. Това е ужасната цена, която трябва да заплатиш за своя талант. Страхът от неизбежната смърт е неделима част от емпатията. От онези тайнствени свръхестествени сили, които са независими от нормалния ход на времето. Смъртта е толкова ужасяваща и окончателна, че неминуемо дава отражение назад по хода на времето. Колкото по-близо сме до нея, толкова по-силно е това усещане. Трудно е да се определи точният момент на настъпването й, мога само да предполагам приблизително кога ще стане. Ужасно е, нали? Зная, че ще умра малко след като се приземя на Дис — и далеч преди да бъде свършена работата, заради която отивам там. Зная какво трябва да се свърши, известно ми е и че хората, опитали преди мен, са се провалили. Знам също така, че ти си единственият човек, който има шанс да доведе до успешен край започнатото от мен. Имам ли съгласието ти? Ще дойдеш ли с мен?

— Да, разбира се — кимна решително Брайън. — Ще дойда с теб.

IV

— Никога досега не бях виждал по-ядосан доктор — ухили се Брайън.

— Не мога да го виня — отвърна с усмивка Айджел и намести едрото си тяло в креслото пред пулта за управление. След това включи корабния компютър. — Заради теб изгуби възможността да се прослави в професионалната си среда. Как мислиш, колко пъти още ще му се отдаде възможността да се грижи за някой изтощен от състезанието Победител?

— Не много, предполагам. По-интересното е как успя да го убедиш, че на кораба ще полагаш повече грижи за мен, отколкото той в болницата.

— Ако въпросът опираше само до убеждаване, никога нямаше да успея. Но Фондацията за културно подпомагане, която представлявам тук, има връзки с някои влиятелни среди на Анвхар. Наложи се да упражним известен натиск. — Той се облегна назад и прегледа перфокартата с маршрута на кораба, появила се от отвора на принтера. — Не разполагаме с много време, но все пак, ако ще го губим, поне да е на другия край. Стартираме веднага щом те преместя в стациониращото поле.

Нито тялото, нито умът са в състояние да възприемат каквито и да било дразнения от външния свят, докато се намират в стациониращо поле. Там, вътре, изчезва усета за тежест, болка, натиск — блокират се всички сетива. Губи се дори усещането за хода на времето, освен ако не се касае за необичайно продължителни космически преходи. За Брайън не бе изминала повече от секунда, откакто Айджел бе преместил ръчката на полето. Нищо не беше се променило на кораба, само дето на външните монитори се виждаше изпъстрения с червени точки мрак на хиперпространството.