Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 15

— Откъде знаеш? — Брайън бе изненадан, че са разкрили най-съкровената му тайна.

Айджел се усмихна.

— Предположих. Не забравяй, аз също съм печелил Двайсетобоя. По онова време си нямах представа от емпатия. Все пак, подобна способност е чудесна добавка към подготовката, особено когато си във върхова форма. Което ме навежда на мисълта, че е време да се върнем към първоначалния разговор. Нали ме запита, как да те убедя, че ти си единственият човек, който може да ми помогне? Е, аз вярвам, че е така, а както вече споменах, не мога да те излъжа. Дори и да опитам на думи, рано или късно ти ще доловиш в мен истината. Защото си емпат — също като мен. Искаш ли да ти покажа какво чувствам? „Да ти покажа“ не е най-точният израз, но все още не разполагам с подходящи думи, които да описват този процес. И така, ще се присъединиш ли към чувствата ми? Ще ти дам възможност да споделиш моето отношение, спомените и познанията ми.

Брайън направи опит да се възпротиви, но беше твърде късно. Вратите на възприятията му бяха разтворени широко и го заля вълна от чувства.

— Дис… — произнесе Айджел на глас. — Седем милиона души… водородни бомби… Брайън Бранд.

Това бяха само ключови думи, зад които се криеха безброй асоциации. С всяка една от тези думи, Брайън долавяше поредния емоционален прилив.

Нямаше място за измама — Айджел беше прав. Онова, което го изпълваше бе самата тъкан на чувствата, първичната реакция към назряващите събития.

"ДИС… ДИС… ДИС… това бе символ… символ на планета и тази дума кънтеше с гръмотевична сила, а с нея изникваше и картината на опустошената безжизнена планета

планета на смъртта, където

да живееш, означаваше да умираш,

а да умреш бе за предпочитане пред

този живот

изостанал, варварски свят ДИС нажежени пясъци
тъжен, безмилостен живот докъдето ти стига окото
забравени от всички на света пясъци и пясъци и пясъци
нагорещени като адския огън
планета, която ще гори вечно в този огън,

а хората, живеещи на тази планета, са толкова мръсни, нещастни, подтиснати, изостанали, полу-човеци, изгубили всякаква надежда защото

всички

те щяха

да

УМРАТ

да се превърнат в седем милиона обгорели трупа

които ще се явяват в кошмарите ти, в сънищата, в сънищата, сънищата

завинаги, защото там горе

очакваха своя зловещ миг на разплата

ВОДОРОДНИТЕ БОМБИ

за да погубят

да унищожат

тези нещастници, освен ако

ти, Айджел не ги спреш, ти Айджел (СМЪРТ) ти (СМЪРТ) ти (СМЪРТ), но няма да се справиш сам (СМЪРТ) и трябва Брайън Бранд зеленият, неопитен Брайън Бранд да ти помогне, защото единствен той в цялата галактика може да го направи……………

Когато потокът от чувства бавно напусна съзнанието му, Брайън откри, че лежи проснат на възглавницата, целият облян в пот и изтерзан от краткото, но неимоверно по сила преживяване. Айджел седеше срещу него, заровил лице в шепи. Когато вдигна глава, Брайън забеляза в очите му тъмните сенки на онова, което току що бе почувствал.