Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 17

Хари Харисън

— Как се чувстваш? — попита Айджел.

Изглежда същият въпрос измъчваше и корабния компютър. Малък медицински датчик кръжеше над Брайън, сетне се стрелна и се впи в предмишницата му. Очевидно преди да отлетят, анвхарският доктор бе дал известни наставления на корабния компютър. Лабораторните изследвания показаха, че всички показатели са в границите на нормата. Доказателство за последното бе и фактът, че инжекцията съдържаше само въглехидратни разтвори и витамини.

— Не бих казал, че съм на седмото небе — отвърна Брайън и се надигна от леглото. — Но съм далеч по-добре от вчера — което означава, че се възстановявам.

— Надявам се да е така, чакат ни две седмици път до Дис. Как мислиш, че ти стигнат ли за да се оправиш напълно?

— Не мога да обещая — рече Брайън и напрегна пробно бицепси. — Все пак, времето ми изглежда достатъчно. Утре ще се заема с упражненията. А сега — разкажи ми нещо повече за Дис и онова, което става там.

— Не ми се ще да се повтарям, затова ще те помоля да обуздаеш за малко любопитството си. В момента летим към предварително уговорено място за среща, където ще вземем още един агент. Групата ни ще се състои от трима — ти, аз и един екзобиолог. Веднага щом се качи на борда, ще запозная и двама ви с всички подробности. А сега искам да си напъхаш главата в лингвистичната машина и да се захванеш здраво с дисианския. Докато стане време за кацане да си го научил перфектно.

След кратка автохипноза, с която се възстанови напълно, Брайън се захвана с дисианската граматика. Известни затруднения срещна с произношението. Почти всички думи завършваха с гърлени хъркащи звуци. Дисианският се оказа доста богат на междуметия, носови хъмкания, примлясквания и похърквания. Докато Брайън усъвършенстваше произношението си пред огледалото, Айджел предпочете да се премести в другия край на кораба, оправдавайки се, че целият този зверилник му влияел на храносмилането.

Корабът се носеше през хиперпространството по предварително набелязания маршрут. Стараеше се да осигурява на своя крехък човешки товар необходимата топлина и достатъчно количество пречистен въздух. Освен това следваше стриктно инструкциите относно здравословното състояние на Бранд, което несъмнено се подобряваше. Друга част от корабния компютър следеше с прецизна точност хода на времето и когато настъпи предварително определеният момент, затвори обозначената верига включвайки светлинен и звуков сигнал на борда.

Айджел се прозя, отмести доклада, който се бе заел да изучава и се отправи към пилотската кабина. Неволно потрепери, докато минаваше покрай стаята на Брайън и до ушите му достигнаха няколко артистично произнесени дисиански фрази.

— Спри с този умиращ бронтозавър и се обличай — извика той. — Наближаваме точката на оптимална възможност за поява в нормалния космос.

Макар и способен да си представи огромните разстояния между звездите, човешкият разум едва ли е в състояние да ги осъзнае. Отбелязан върху човешката длан, един инч изглежда значителен по размери. В междузвездния космос, въображаем куб с размери на страните стотици хиляди мили е почти микроскопично понятие. Светлината пресича подобно разстояние за частица от секундата. Още по-малко е то за кораб, движещ се с относителна скорост далеч надхвърляща тази на светлината. Теоретически е невъзможно да се отчете изминаването на подобна част от пространството. На практика, това се случва твърде често, за да бъде интересно.