Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 18

Брайън и Айджел бяха здраво привързани за креслата, когато хипердвигателят бе изключен и корабът се появи в нормалното време и пространство. Не бързаха да се разкопчеят, а седяха и разглеждаха далечните, непознати съзвездия. Едно единствено слънце от пета величина грееше наблизо в тази самотна част на вселената. Изчакваха корабния компютър да събере достатъчно сведения, за да определи местоположението им в триизмерното пространство, а междувременно в кабината се чуваше електронният шепот на работещата на пълни обороти машина. Прозвуча предупредителен сигнал и в същия миг двигателят бе изключен. Последваха още няколко включвания и изключвания, докато най-сетне компютърът бе удовлетворен от постигнатия резултат. На екрана светна „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — НУЛА“. Айджел разкопча колана и отиде да приготви нещо за ядене.

Айджел бе изчислил с прецизна точност маршрута на кораба. изминаха не повече от десет часа и радиоприемникът засече очакваното съобщение. Отново се настаниха в креслата, а на екрана се появи и замига надписът „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — ВКЛЮЧЕНО“.

Друг кораб се появил в околното пространство, на относително близко разстояние. Беше излязъл в нормалния космос точно за толкова време, колкото за да излъчи позивни на прослушваната от тях радиовълна. Корабът на Айджел бе засякъл позивните и на свой ред бе потвърдил присъствието им. От пътническия лайнер това и чакаха, за да изстрелят в космическото пространство метално яйце с размери не повече от няколко метра. Веднага след това корабът-доставчик се бе преместил отново в хиперпространството и сигурно вече се намираше на много светлинни години от тук.

А корабът на Айджел се носеше по сигнала от пеленгатора, като го записваше и проверяваше ежеминутно. За да се определи най-точният курс и разстоянието до обекта непрестанно се изчисляваха ъгълът на движение, скоростта и Доплеровият ефект. Три-четири минути бяха напълно достатъчни за да доближат източника на подавания сигнал, значително по-слаб от този на космическия лайнер. Ориентирането в пространството по този сигнал бе толкова лесно, че можеше да се извърши дори чрез ръчно управление. Най-сетне блестящата сфера изскочи на екраните, изгуби се зад тях и бе уловена с помощта на магнитни челюсти, прикрепени към входния шлюз.

— Иди долу и помогни на бацилолога да излезе — нареди Айджел. — Аз ще остана в пилотската за всеки случай.

— Какво трябва да направя?

— Сложи си скафандъра и отвори шлюза. Капсулата е направена от надуваемо метално фолио, така че не е необходимо да търсиш входно отвърстие. Можеш да я разрежеш с отварачката, която ще намериш в шкафчето с инструментите. След като прибереш доктор Морийз на борда, освободи се от капсулата. Не забравяй само да вземеш предавателя и локатора — пак ще ни потрябват.