Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 14

— Вярно… но не съвсем — каза Айджел. — Във всеки конфликт, във всеки сблъсък съществуват хора с ключово значение, хора, които могат да действат като катализатори на процеса, стига да се появят в необходимия момент и на необходимото място. Ти можеш да си един от тези хора, макар все още да не си имал възможността да го докажеш. Така че, за да спестим и без това крайно недостатъчното време, с което разполагаме, възнамерявам да подпаля искрата на твоето лично чувство за дълг.

— Дълг към кого?

— Към човечеството, разбира се, към неизброимите милиарди от мъртъвци, които поддържат хода на машината, докато ти си живееш щастливо и се радваш на всеобщо уважение и признание. Длъжен си им, заради страданията, които са преживели за теб, затова трябва да помогнеш на останалите. Това е крайъгълният камък на човешкия морал.

— Съгласен. Ужасно те бива да убеждаваш, когато става дума за подобни неща. Само че, не виждам как ще ме подмамиш да напусна леглото в следващите три часа.

— Все пак бележа точка — ухили се Айджел. — Ти си съгласен — макар и в общ план. Сега да конкретизираме нещата върху теб. Ще те запозная с проблема, заради който съм дошъл. Става дума за планета, с население от седем милиона души. Не успеем ли да се намесим своевременно, тази планета ще бъде унищожена. Моята задача е да попреча на това унищожаване, затова съвсем скоро ще се отправя към споменатата планета. Но сам няма да се справя. Имам помощници, но се нуждая и от теб. Никой, освен теб, не може да се справи с тази задача — повярвай ми.

— И тъй като не разполагаш с достатъчно време, за да ме убедиш — прекъсна го Брайън — нека да облекча задачата ти. Не се съмнявам в нито една от думите ти — за обречената планета, за твоята работа. Склонен съм да повярвам, че всичко това не е някаква грандиозна измама и че, стига да ти се отдаде възможност, ще можеш да го докажеш. Но идваме до най-важния въпрос. Защо в цялата галактика аз съм единственият човек, който би могъл да ти помогне?

— Защото притежаваш доста рядка способност, нещо в което трябваше първо да се уверя.

— Способност ли? Не се отличавам по нищо от останалите жители на моята планета.

— Грешиш — поклати глава Айджел. — Ти си живо олицетворение за еволюцията на човешкия вид. От време на време сред различните животински видове, включително и човека, се появяват редки, специфични способности. Изминаха две поколения, откакто на Анвхар се роди първият емпат и оттогава дебна за следващия.

— Какво, по дяволите, е това емпат и как по-точно си го открил?

— Никак не е трудно, след като аз самият съм такъв. Що се отнася до начина, по който се осъществява проекционната емпатия, вече имаше възможността да се убедиш в него малко по-рано, когато почувства онези странни мисли за Анвхар. Доста време ще измине преди самият ти да овладееш този наистина полезен метод, но що се отнася до емпатичното възприемане — тук вече развитието ти е завършило. Става дума за умението да долавяш чувствата на околните. Емпатията не е телепатия, по-скоро става дума за долавяне емоционалното обкръжение, симпатиите и антипатиите на определен човек. Невъзможно е да излъжеш някой опитен емпат, защото незабавно ще регистрира истинското ти отношение. Макар и недоразвита, именно тази способност те доведе до победа в Двайсетобоя. С нейна помощ си предугаждал движенията и замислените ходове на своите противници частици от секундата, преди да преминат към изпълнение. Приемал си го несъзнателно, без да му отдаваш нужното значение.