Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 13

— Отбелязахме известен прогрес — вече питаш как е станало. В конкретния случай са били необходими значителен брой агенти и капиталовложения. В началото усилията са били насочени за повишаване интереса на хората към области като фехтовката и ръкопашния бой. След като преминали този първи етап, на сцената се появил Джиролди, за да демонстрира, че организираните състезания могат да бъдат далеч по-интересни и завладяващи от стихийно възникналите двубои. Малко по-трудно било в схемата да бъдат въведени и интелектуалните съревнования, но пък си заслужавало усилията. Подробностите не са от значение, важен е крайният продукт. Ти, например. Имаме нужда от теб.

— Но защо точно аз? — попита Брайън. — С какво съм толкова особен? Защото спечелих в Двайсетобоя? Не мога да повярвам. Технически погледнато, няма кой знае каква разлика между мен и останалите десет финалисти. Защо не вземете някой от тях? Ще се справят не по-зле от Брайън Бранд.

— Не, няма. По-късно ще ти обясня защо ни трябваш точно ти. Нямаме много време, а преди края на срещата трябва да те убедя в някои неща. — Айджел погледна часовника си. — Разполагаме с не повече от три часа. Преди да изтекат, трябва да ти обясня какво се иска от теб и да получа доброволното ти съгласие да ни сътрудничиш.

— Щом е така, започни с това, кои сте тези тайнствени „ние“, за които споменаваш.

— Фондацията за културно подпомагане. Това е неправителствена организация, финансирана от частни лица, чиято главна цел е да запазва мира и да подсигурява суверенитета и благосъстоянието на независимите планети, на базата на взаимното разбирателство и добрата воля.

— Изглежда ми като заучен цитат — каза Брайън. — Съмнявам се, да ти е хрумнало в момента.

— Наистина е цитат, от устава на нашата организация. Сега, всичко това изглежда добре на теория. Но да преминем към фактите, сиреч да се върнем към теб. Ти си краен продукт на едно високо развито и цивилизовано общество. Притежаваш изострено чувство за самостоятелност, като последствие от възпитанието ти в в относително тесен кръг, на планета с малобройно население, където не се налага правителствен контрол. Средното анвхарско образование всъщност е доста усъвършенствано, а участието в Двайсетобоя ти е позволило да натрупаш опит и умения, с каквито малко хора в галактиката биха могли да се похвалят. Наистина, животът ти ще бъде пропилян напразно, ако изоставиш подготовката си и заживееш в някоя забравена от бога ферма.

— Не ме ли подценяваш? Смятам да се захвана с обучението…

— Забрави Анвхар! — прекъсна го Айджел и махна решително с ръка. — Тази планета ще продължи да живее все така безгрижно, независимо дали си тук, или те няма. Изхвърли я от мислите си, представи си, колко е незначителна в галактически мащаб и си спомни за безчислените орди от страдащи твои събратя по кръв. Помисли си с какво би могъл да им помогнеш.

— Но какво мога да направя — сам? Не сме в епохата на Александър Велики, или пък Цезар, когато един единствен човек е можел да промени света.